Отново и отново мисля за дните преди и по самия 12 май.
Отминаващите седмици потвърждават впечатлението, което имаха някои още тогава, че Русия чрез своите най-верни васали в Източна Европа – партията на българските (и европейски) социалисти – внуши, подготви, изпълни и изпълнява свой стратегически план.
Този план, чиито поне два други алтернативни модела се изпробват вече спрямо Грузия и Украйна, е пряк израз на все по-наглата руска експанзия, на посткомунистическия имперски комплекс и имперски ламтеж на Кремъл.
Инструментите на плана са подкопаване на единството на Европейския съюз, разклащане, изчопляне и откъртване на планирани за негови асоциирани членове държави.
Можем да се гордеем: в случая с България ставаме свидетели на премиера. За пръв път е в ход оперативно отработена програма за изтръгване от Съюза на пълноправен негов член.
Дошлата на власт след мекия дванадесетомайски преврат в София компания предприе скандални и противни на здравия разум ходове.
Те стават разбираеми и дори логични при една единствена предпоставка: съществува поставена цел България да бъде откъсната от Европа и вкарана в руската евразийска зона на мрака.
Постъпващите първи реакции на брюкселски и западноевропейски фактори – възмущение, осъждане на случващото се в България, заплахи със замразяване на членството и дори с по-лошо карат сърцата на Кремълските обитатели да пърхат по-трепетно и от гълъбите на Спаската кула. Защото точно това е, на което путинската клика се надява.
И заради което възлага на своите креатури в София да работят със слово и (засега само размахван) пистолет.
Не знам дали на осведомени читатели като тукашните е нужно да напомням един по-далечен майски преврат, когато отявлената агентура на сръбското разузнаване тогава в лицето на Кимонгеоргиевци, Гемедимитровци, Костатодоровци, Димоказасовци, Перошандановци и Главинчевци направиха първата репетиция по унищожаване на България.
Повечето от тях са без съмнение и московски агенти.
Безброй са източниците, които могат да помогнат на всеки петимен за знания да се образова за онази епоха.
Това пък ще му даде структурата и спокойствието за съждения и за нашата днешна действителност, която сякаш на още по-низко ниво повтаря стари, отработени схеми…
Но ще му даде и упованието (ако го е случайно занемарил), че земните дела са преходни и кратки.
Вечните в случая сме само ние.
Индивидуално, всеки един от нас.
Както от делата, така и от мислите и от това за кого и как се вълнуваме, болеем и страдаме, зависи как ще изглежда един ден тази вечност….
Вашите коментари