В нормалните държави, където се провеждат нормални избори, партиите или инициативните комитети съставляват представителна извадка от националния или местен елит, включващ научни работници, известни спортисти, доказани творци и т.н.
Във Варна е точно обратното – състезателите на извънредните кметски избори се замерят един друг с … лоши приятели, приписвани им от техни истински или въображаеми конкуренти.
В момента най-интригантската дъвка е близостта на кандидат-кметовете с Кирил Йорданов. От бившия кмет се отрича куцо и сакато, а на опашката за индулгенции е трудно да се вредят даже най-усърдните критици на бившия варненски кмет.
Проблемът е, че с редки изключения, повечето участници в извънредните местни избори във Варна са имали вземане-даване именно със същия този Кирил Йорданов.
Свидетели сме на, меко казано, интересен казус.
Ако местното самоуправление бъде разгледано като процес, ще видим, че част от минаващите за основни кандидат-кметове на практика НЕ могат да бъдат отделени един от друг.
И за добро, и за зло те са заедно, докато вотът ги раздели.
Или казано по друг начин - който се изкуши да размаха компромат, ще удари и себе си.
Иван Портних през последния мандат е бил лидер на мнозинството в Общинският съвет. А няма важно управленско решение, предложено от бившия кмет Кирил Йорданов, което да не е гласувано в този Общински съвет.
Доц. Христо Бозов пък е бил зам.-кмет повече от 10 години в същата тази Община Варна. По необходимост, той е работил и с Общинския съвет, и с кмета.
При Веселин Марешки топката отново се връща в Общинския съвет. Той, подобно на Портних, беше съветник и е участвал в гласуванията достатъчно дълго време.
Най-интересен обаче е Михаил Куликов.
В качеството му на бивш Главен секретар на Община Варна, неговия подпис краси буквално целия документооборот на администрацията. Тоест - всяко обвинение, свързано с каквато и да е дейност или факт в Община Варна, излязло от собствената му уста, ще се върне като бумеранг пак към него, поради естеството на служебните му задължения.
Всъщност, свидетели сме на класическа ситуация, в която невинни почти няма.
Извън управленския процес в Община Варна са били единствено Чавдар Трифонов и Веселин Василев, просто защото не са били избирани нито в Общинския съвет, нито са работили в общинската администрация.
Обаче това, че някой е бил съветник или секретар, или зам.-кмет, само по себе си не е престъпление. Просто лицето Кирил Йорданов, докато беше кмет, изцапа всичко и всички.
На финала стана безпощадно ясно, че вирусът на по-малкото зло се оказа по-заразен!
И за него имунитет тепърва ще се създава!
Антон Луков
Вашите коментари