Няма нищо по-апокалиптично от нагласи и прогнози за предизборната кампанията в град с вековни византийски традиции като Варна.
Всъщност, към днешна дата добрата новина е, че политическия апокалипсис се отлага. Пък и никога не е съществувала и най-малка вероятност да се случи нещо такова. Понеже никой в реалните центрове на властта (където и да са те) не е толкова луд, че да остави на месните интриганти правото да решават каквото и да е, когато иде реч за парламентарни избори.
Просто, тези хора съсипаха местната политика във Варна! Падне ли им сгода - ще овършеят и националната политика. И няма друг начин да се предпазиш от византийската зараза, освен да я изолираш там, където се е зародила.
Тоест, далеч от истинската власт.
В крайна сметка, към днешна дата драма наистина няма!
Считаните за фаворити на тези избори - ГЕРБ и БСП си обявиха водачите. Изненадата дойде от ляво с Пламен Орешарски и беше по-скоро приятна. Орешарски има едно много интересно качество – притежава дясна идентичност и знае за десните всичко, което те си мислят, че знаят за него. Тоест, няма смисъл да кроят интриги срещу подобна кандидатура – може да ти отговори адекватно и … болезнено.
Обект на по-злобни коментари (в духа на византийската традиция, коментарите са зад гърба) е Лиляна Павлова от ГЕРБ. Понеже беше регионален министър и не скриваше презрението си към управленската импотентност на бившия варненски кмет Кирил Йорданов. Нормалните варненци обаче се усетиха откъде им идва проблема и насочиха енергията на най-масовия протест в страната към изгонването на правилния човек – не онзи, който се е въздържал да дава зелника, а онзи, който нямаше насищане на плюскане. В крайна сметка, Павлова се пазеше от допира с Йорданов и се оказа права. Това беше единствения начин да спаси от треперещите ръчички на варненските клептократи данъците, събирани от варненските, българските и европейските данъкоплатци. Тоест, това за което могат да я обвинят всъщност, е нейно предимство. Затова и повечето коментари по неин адрес са зад гърба й. Защото правилния въпрос в случая е не колко пари на данъкоплатците са били отклонени от Варна, а колко са били спасени от безвъзвратно потъване в блатото на местната власт във Варна.
И при другите политически играчи на парламентарните избори няма драми. От СДС не се чува ни дума, ни вопъл ни стон. Както е тръгнало, така може да си мине цялата кампания. Така са преценили – това правят. ДСБ-БДФ обявиха Радан Кънев от месеци, за ДПС също се знае че Йордан Цонев ще оглавява листата им, Даниел Вълчев е силната фигура в “България на гражданите” и т.н.
Така стигнахме до следващия парадокс - нормално е в центъра на вниманието да са именно водачите на листите. Нали?
Каноните на византийската традиция сочат друго!
Местните клептократи са наясно, че никой няма да ги пита за водачите на листите, поради което “градивните” им усилия са съсредоточени в “благородно” състезание за по-задните позиции. Това е точната дума – състезание за по-задните позиции. Ама при другите!
Нормално е хората да си мерят знанията, опита, идеите, мечтите и вървят напред! Във Варна обаче правилата са други - смисъла на политическата конкуренция е принизен до това как да бъде подложен по- качествено опонента пред собствените му началници в политическите централи.
Колкото и смешно да звучи, така се стига до следващата уникална особеност – нормално е политическите активисти да се гордеят с добрите си контакти в собствените им партии. Във Варна истинския местен лидер се гордее с връзките си в конкурентната партия и с доброто познаване на механизмите, чрез които може да компрометира нейните собствени кадри. И, ако случайно местните клептократи успеят в тези си “градивни” начинания, това им дава утеха, оправдание и вяра в собственото бъдеще.
За всеобщо учудване обаче и от тук не се задават добри новини за шмекерите на Кирил Йорданов. Тоест, лошите новини от политическите централи са сравнително малко. За сега. Нещо повече – всички, от които реално зависят процесите, са наясно за причините и източника на проблемите.
Очевадно е - изгонените с камъни от местната власт клептократи, злобеят по адрес на включените на по-задни позиции в листите.
По-задни, ама включени!
Мила родна картинка!
Не гледам аз да съм добре, а комшията да е зле.
Същата тази злост и примитивна селяшка завист беше в основата на атаките срещу Бургас. По едно време се стигна до там добрите новини във Варна, да са лошите от Бургас.
После се чудят защо Варна приличала на кочина?
Свинските нрави няма как да бъдат материализирани в образа на розово фламинго.
Антон Луков
Вашите коментари