Миналата седмица двама бивши посланици на САЩ в Турция, Мортън Абрамовиц и Ерик Еделман, призоваха чрез в. „Вашингтон пост“ турския президент Реджеп Тайип Ердоган или да се промени, или да подаде оставка.
Но те би трябвало най-добре да знаят, че Ердоган няма да направи нищо такова.
Те разполагат с всички факти, но правят грешни заключения. Ердоган не е нормален президент – преди две години, когато той беше още премиер, в съобщение до медиите Турската медицинска асоциация изрази загриженост от неговото емоционално състояние и модел на поведение, които сериозно се отклоняват от нормите. Сред примерите, които бяха посочени, беше дискриминационният и поляризиращ език, който той използва след бунта за парка Гези през 2013 г. и твърдението, че зад бунта стои „лобито на лихвените проценти“.
Известният турски журналист Канри Гюрсел вижда признаци, че президентът е убеден, че изпълнява Божия мисия и в безбройните си речи Ердоган никога не пропуска да се позове на Всемогъщия. Той показва ясни признаци на параноя, не само с убеждението си, че неговият заклет враг, живеещият в Пенсилвания намиращ се в изгнание имам Фетхуллах Гюлен, и неговата основаваща се на вярата организация са терористи – наричани ФЕТО (Фетхулалистка терористична организация), но също така и с вярата си в „един ръководител“.
По време на отбраната на Кобане срещу ИД през октомври 2014 г. Ердоган твърдеше, че зад съпротивата на сирийските кюрди стои „голям ръководител“ и преди последните избори през ноември той отговори на критиките на международни медийни организации за липса на свобода на медиите в Турция с твърдението, че те получават нареждания от „висш разум“.
Преди година проправителствен телевизионен канал дори направи „документален филм “ с името „Върховният ръководител“ с „доказателства“, че зад всичко стоят евреите.
Говорителят на президента Ибрахим Калън вече написа в Туитър отговор на двамата посланици, където направи оценката, че дните, в които те са давали инструкции на Турция, са приключили.
В случая е интересно и това, че става дума за същия Ибрахим Калън, който като главен съветник на Ердоган, когато той беше премиер, произнесе ключова реч на Истанбулския форум през октомври 2012 г. Става дума за реч, която ПСР на Ердоган не искаше да получава гласност, защото тя на практика беше проект за неуспешна турска външна политика на Турция.
Придържайки се към идеите на тогавашния външен министър – сега премиер – Ахмет Давутоглу, тя призоваваше към нова геополитическа рамка, в която Западът няма монопол върху дебата за демокрацията и правата на човека. Калън заяви, че европейският модел на светска демокрация, политики и плурализъм изглежда не е движеща сила в арабския и по-големия мюсюлмански свят, а вместо това призова за нова външна политика, "базирана на ценности и принципи" - разбирай ислямистка. Това е същият Ибрахим Калън, който през следващия август меланхолично нарече засилващата се изолация на Турция „скъпоценна самота“.
В същото време бившият привърженик на ПСР ливанският редактор Джихад ал-Зейн стигна до извода, че след бунта за парка Гези „поведението на Ердоган все повече прилича на това на архаичен арабски военен ръководител, който гледа на всяка опозиция или несъгласие с неговото мнение като на заговор“. Това много ясно може да бъде видяно в лова на вещици срещу турските гюленисти и превземането на медийната група „Коза Ипек“ през октомври и медийната група „Феза“ (включително най-тиражния турски всекидневник „Заман“) на 4 март.
Изобличаването на политиките на правителството на ПСР от двама бивши посланици дойде късно, тъй като американската политика към Турция на Ердоган отдавна е заблудена. Както каза Седат Ергин, главен редактор на в. „Хюриет“, флагманът на обсадената медийна група „Доган“: „Имаше един сценарий, който те приемаха за истина, и не искаха да чуят нищо друго, което оборва този сценарий“.
Станахме свидетели на изявлението на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс през 2007 г., че ПСР беше “правителство, отдадено да тегли Турция на Запад към Европа” или на оптимизма на президента Барак Обама през 2009 г., че Турция и САЩ могат да изградят „партньорство за пример“. Тази оценка вече е заменена с нотки на тревога. Миналия август, когато САЩ осъзнаха, че Турция гледа на споразумението за [ВВС базата в] Инджирлик като на картбланш за удари по кюрдите, Обама боязливо обясни: „Споразумението, въз основа на което работим, е обвързващо: Как да затворим границата за външни бойци, влизащи в Сирия“. Само че Турция отказа да направи така, така че работата беше оставена на сирийските кюрди, единственият истински съюзник на САЩ в Близкия изток.
Говори се за алтернатива на ПСР, водена от бивши ръководни членове на партията, включително и бившия президент Абдуллах Гюл, който също е недоволен, но това е малко вероятно, докато Гюл продължава да го увърта. /БГНЕС
--------------
Робърт Елис, специалист по свързани с Турция въпроси. Анализът е публикуван във в. „Джерусалем пост“.
Вашите коментари