Имаше Brexit, за малко дори имаше и Frexit: в последните години Европа се изправи пред неедин апокалиптичен сценарий. А когато ставаше въпрос за криза в Европа, подозрението винаги падаше върху Гърция.
По ирония на съдбата обаче не тя, а красивата Италия е държавата, за която има реални изгледи да напусне еврозоната, тъй като единствените показатели, по които отбелязва ръст, са безработицата и дълговете. Въпрос на време е бомбата да гръмне.
Разрушителните последици за Рим
Италия въвежда единната европейска валута през 1999 г. и оттогава досега страната е отбелязала растеж от 4,5 % - средно по 0,28 % годишно. Тези данни я поставят на последно място в еврозоната, дори зад Гърция. Европа обаче все още не е връхлетяна от италопесимизма, тъй като нито медиите, нито фондовите пазари се съмняват в статута на Италия като страна членка на валутния съюз и държава с третата по сила икономика в Евросъюза.
Даниел Стелтър, бивш високопоставен съветник на консултантска група в Бостън, пише, че икономиката на Италия се развива по-лошо дори и в сравнение с 30-те години на миналия век, когато страната е била в международна, съответно и икономическа изолация. "Такъв срив не е безпрецедентен за голяма икономика, но основната причина е непоправимата загуба на конкурентоспособност в ранните години след приемането на еврото", коментира експертът.
Статистическите данни за износа показват, че през последното десетилетие той се е свил с близо 30 на сто. Опустошителни са и последиците за пазара на труда. Равнището на безработицата в страната е 12,5 % - рекордно високо. Картината става още по-мрачна за младежите, безработицата при които достига 44 %. Това означава, че почти всеки втори на възраст под 25 години няма доходи. А ако половината младо поколение трябва да се сбогува с работата си, то потенциалният растеж на една държава е обречен.
Мисията невъзможна
В началото на хилядолетието Италия има външен дълг в размер на 1,2 трил. евро. Само десетилетие по-късно той е нараснал до 2,218 трил. евро. Това означава, че задълженията на страната в момента са по-високи дори и в сравнение с 1924 г., когато тяхната стойност е най-висока за цялата история на Италия.
"За нито една страна изходът от еврозоната няма да струва толкова, колкото за Италия", написа в анализа си експертът от Bank of America Дейвид Хю, който предупреди за опасностите в Италия още през 2012 г. В Брюксел обаче бяха твърде заети с Атина, за да отместят поглед към Рим.
Оттогава ситуацията не е станала по-обнадеждаваща. Международният валутен фонд (МВФ), призна, че Италия има "дълбоки" структурни проблеми и е необходимо да бъдат проведени всеобхватни реформи, за да остане страната във валутния съюз.
Това важи с особена сила за обеднялата южна част на страната, която е връхлетяна от „демографско цунами“, твърдят от Икономическия институт SVIMEZ. Колко голяма е пропастта между Севера и Юга съвсем скоро може да усетят и политиците в Рим. Италианският премиер Матео Ренци все по-често получава възможност да почувства недоволството на населението. Рейтингът му все повече намалява, а от това се възползват неговите опоненти, чиято цел става все по-ясна: излизането от еврозоната.
Die Welt / Агенция "Фокус"
Вашите коментари