Всички тези мотивации отсъстват при общинската собственост. Никой не се интересува от загуба на стойност, защото той лично не губи нищо. При унищожение на собствеността или ще му дадат нова, или ще му ремонтират старата. Не може да става и дума за правенето на каквито и да е подобрения.
След като вече имаме условия повишаване на трудовата заетост, което е условие, за да могат циганските семейства да имат доходи, незаконите гета трябва да бъдат разрушени. Вече има няколко символични опита от страна на властимащите да го направят, но бе наистина разрушено единствено гетото в столичният квартал ж.к. Люлин, и то не заради огромната воля на общината, а защото теренът беше приватизиран с цел отгоре да се построи голям супермаркет. "Приватизация, приватизация и приватизация" е рецептата на Милтън Фридман...
Това, което може би ще ви учуди е, че подобни неща не са характерни само за България. Най-добър пример за това как държавната политика не само че не решава, а дори създава допълнителни проблеми, е САЩ.
В съзнанието на много българи най-близък аналог до циганските махали са гетата на чернокожите в САЩ. Това обаче е доста далече от истината - макар и част от проблемите им да са сходни, най-близък аналог до циганските махали са индианските резервати. На моменти картината там е толкова сходна, че, ако попадне в резервата на племето Сиукси от Пайн Ридж в Южна Дакота, някой нашенец ще се чуди дали не се е пренесъл в циганската махала в Ямбол или във китният Софийски квартал Филиповци. Порутените бараки, разбитите улици, пияниците по улиците и силната музика гърмяща от евтините озвучителни колони е нещо, което всеки жител на град като София познава твърде добре[10]. Пряк отговорник за тази мизерия обаче е не местното население, което според някои родни организации и партии би било охарактеризирано като: "просто", "мързеливо" и "неподлежащо на промяна", а федералната агенция, създадена да се грижи за тях. Днес жителите на резерватите са задължени да се подчиняват на едни от най-строгите бизнес регулации в САЩ и са длъжни да планират икономическите си предприятия за 5, 10 и 15 годишен период. След това тези планове се предават на "Бюрото по индианските въпроси" (БИВ) и прилагат чак след като бюрократите ги одобрят. Тук всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна. Бюрото е създадено в ерата на прогресивизма без одобрение от Конгреса и продължава да съществува само благодарение на това че е слято с Департамента на вътрешните работи[11]. Въпреки невъзможността да се строят болници и училища, населението в резерватите се увеличава - при преброяването през 2000 г. то е било 15 000 души, a при автономно проучване през 2005 то е 28 787 души[12]. Безработицата достига до 85%, а над 49% живеят под средното ниво на бедност за САЩ[13]. Макар и да има редки частни начинания, основният поминък на населението е осигурен от държавата и институции като БИВ[14]. Не е трудно да се досетим каква е причината населението да се увеличава, нищо че условията за живот напомнят повече за Африка отколкото за САЩ: детските надбавки, които гарантират стабилен доход за безработното население.
Пълен контраст на тази жалка картина,е друг резерват - този на племето Чоктау в Мисисипи. Там, където държавата се е провалила, частната инициатива е събрала парчетата и е създала едно истинско чудо. През 60-те години на ХХ век група републиканци и демократи в американския Конгрес решават, че асимилацията на индианците върви прекалено бавно, и опитват да "терминират" племената чрез насилствено преместване на населението в градове и принудителното изпращане на децата в училище[15]. Тази политика не се различава много от замислената и приложена от БКП за циганското население в България. Нещата обаче се променят, когато първо Дж. Ф. Кенеди се опълчва срещу решението, а после и Никсън заедно с новия Конгрес на САЩ приема закон, който позволява на индианските племена да се измъкнат от държавен контрол[16/17]. След като подават молба да бъдат извадени от списъка на реципиенти на БИВ, племето Чоктау получава нечувана до този момент свобода. Възползвайки се от привилегиите, дадени им от Щатската конституция(индианците не се облагат с данъци), те бързо се ориентират към частната инициатива.
Днес, 40 години по-късно, в този индиански резерват картината е шокиращо различна. Вместо да са подложени на тежки регулации и държавен контрол и субсидии, жителите на резервата, се радват на лична и пазарна свобода. Там няма социални помощи, социално строителство, петгодишни планове и държавни програми за интеграция. Вместо това има редица частни предприятия и граждански инициативи в образованието и медицината. На територията на резервата има училище, контролирано директно от родителите. Днес племето е един от най-големите работодатели в щата Мисисипи и управлява 19 предприятия с над 7800 служители[18]. Благодарение на "Закона за регулиране на индианския хазарт", който дава свобода на индианците да установяват собствени казина независими от щатските регулации, днес на територията на резервата се намира най-големият индиански хазартен курорт[19].
Тези неща може и да звучат невероятно, но за щастие са факт. Благодарение на частната инициатива и откъсването от държавен контрол едно племе индианци се придвижва от първобитнообщинния строй до индустриално чудо и двигател на щатската икономика. След като се връща, като ветеран от Виатнамската война, Филип Мартин е избран за вожд на племето. Под негово ръководство дерегулацията на бизнеса, привличането на чужди инвеститори и прехвърлянето на контрола в ръцете на жителите на резервата, довеждат безработицата от покрусителните 70% до едва 3%[20]. Днес дори се налага да бъдат наемани и служители от околните региони, тъй като местната работна ръка е недостатъчна[21]. Да, това не се случва за ден-два, промяната отнема цели 40 години, но ако се замислим че алтернативата вече шестдесет години не дава резултат у нас, този период не изглежда дълъг.
„Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали." [22] е цитат от друга книга на Бастиа, като формулира най-кристализираната дефиниция на проблема в България и не само. Днес социалната система, която „държавата на благоденствието" повече от век и половина се опитва да построи, се е превърнала в тежест, която заплашва благосъстоянието не само на един или друг етнос, а на цялото население на държавата. Циганите, които в продължение на десетилетия са отглеждани в парникови условия, и вече са зависими от държавната патерица, са само един от десетките примери за това. Такъв начин на съществуване обаче не може и не трябва да продължава, защото обществената търпимост към подобни прояви не е безкрайна, а с изчерпването й раситките движения ще набират все повече подкрепа. Справедливост може да има само когато законът е еднакъв за всички и защитава Личността, Свободата и Собствеността на всеки гражданин./vecherni-novini.bg
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
[10] - "Pine Ridge CDP, South Dakota - DP-3. Profile of Selected Economic Characteristics: 2000"
[11] - U.S. government departments and offices, etc
[12] - Ridge Project Blog: 07/01/2005 - 08/01/2005
[13] - "Pine Ridge CDP, South Dakota - DP-3. Profile of Selected Economic Characteristics: 2000"
[14] - staff (1997). "Oglala Sioux Tribe Community Environmental Profile". Mni Sose Intertribal Water Rights Coalition, Inc.. Retrieved 2007-10-26.
[15] - "U.S. House of Representatives Resolution 108, 83rd Congress, 1953. (U.S. Statutes at Large, 67: B132.)". Digital History. Retrieved 2008-05-02
[16] - "President Nixon, Special Message on Indian Affairs" (PDF). U.S. Environmental Protection Agency. Retrieved 2008-03-19.
[17] - William C. Canby, Jr., American Indian Law in a Nut Shell, St. Paul, MN: West Publishing Co., pp. 23-33
[18] - William C. Canby, Jr., American Indian Law in a Nut Shell, St. Paul, MN: West Publishing Co., pp. 23-33
[19] - William C. Canby, Jr., American Indian Law in a Nut Shell, St. Paul, MN: West Publishing Co., pp. 23-33
[20] - Campbell, Will. "Chapter 13". Providence. Atlanta, Georgia: Long Street Press. p. 243. ISBN 1563520249.
[21] - John Stossel Goes to Washington (2001) (TV)
[22] - "Държавата" стр.11, Издателска къща МаК, София,2008г.
Вашите коментари