През последните няколко седмици станаха ясни няколко важни факта за Европа. Преди кризата в Украйна американците и западноевропейците бяха привикнали да виждат Европа като френско-германска.
Тази версия на Европа, създадена след Втората световна война, за да смекчи едно от най-големите противопоставяния в световната история, предвижда решенията да се вземат от Франция и Германия, а европейският център на тежестта определено е изместен в западната част на континента. Но през последните дни най-интересното се случва на изток. Украйна, стремяща се да преодолее съветското наследство, направи първите стъпки, за да се превърне в един от най-гъсто населените членове на Европейския съюз, но Русия се опита да попречи на плановете й. Полша, която се смята за младши член на европейския отбор, се опита да влезе в ролята на лидер, организирайки преговори между бившия украински президент Виктор Януковия и украинската опозиция. В тази нова Европа френско-германския механизъм беше сменен с руско-германски. Сега, когато Европейския съюз се движи на изток, определяйки неговите бъдещи граници и граничещи територии, решението кой ще влезе и кой не – и при какви условия – ще се решава от Русия и Германия.
Борбата за Украйна в голяма степен е борба за това, каква форма ще приеме руско-германската Европа. Русия направи смела и агресивна геополитическа крачка, демонстрирайки, че се чувства уверена в правото си да анексира нужните й територии, за да изгражда евразийския блок в противовес на Евросъюза. Украйна е важна част от този план, а Крим се оказва на предните линии. Много е вероятно Русия да задържи придобитото – поне досега във всички регионални конфликти това й се е отдавало – и да продължи да използва позициите си в Крим, за да продължи с дестабилизацията на Украйна. Това трябва да помогне на Русия да прекара рязка граница между своите ценности, култура, политика и икономика и ценностите, културата и политиката на Запада.
Благодарение на ключовата си роля в Европейския съюз, както и заради по-тесните си връзки с Русия Германия е единствената, която може да пресече или да сдържи мащабните геополитически амбиции на Русия. По време на проведените по-рано европейски преговори за санкции, които да бъдат задействани срещу Русия в отговор на нахлуването в Крим, окончателно стана ясно, че именно Германия като икономически център на Европа ще решава как да се притисне Русия и как да се балансират двата стремежа на Европа – да се накажат руснаците и да се сближим икономически. Германия се изказа против прибързано въвеждане на санкции, стараейки се да смекчи гнева на Запада и да се изработи “възпиращо” решение на проблема, предвиждащо руските власти и новото правителство на Украйна да проведат с международно посредничество преговори за бъдещето на Крим.
Това показва нежеланието на Германия да се откаже от своите дългосрочни планове. Още от края на студената война страната се опира на икономическите връзки с Русия с надеждата да подтикне руското общество към модернизация. От самото начало се стреми към устойчиво партньорство с Кремъл, разчитайки, че така ще се запази мира и спокойствието в Източна Европа. Точно по същия начин страната регулира отношенията си с Франция след Втората световна война, за да се избегнат конфликти в Западна Европа.
Тази стратегия има своите дълбоки исторически корени: по време на Втората световна война Германия разорява десетки руски градове и обсажда Санкт Петербург, където от глад измират над милион мирни жители. Русия успява да победи, но заплаща победата с много висока цена. В знак на отмъщение те граби и насилва по пътя до Берлин, и на свой ред погубва от глад милион немски военнопленици. И двете армии преминават през Украйна и на нейна територия се водят много кървави битки. Тази чудовищна обща история сближава Русия и Германия след 1991 година – никой не желае ужасът да се повтаря отново. Германия започва активно да ухажва Русия, за да не възникне нов конфликт. Предлага на руснаците своята техническа помощ и технологиите си за инфрструктурни и промишлени проекти. Русия приема и оценява авансите. Тя също показва, че иска по-особени отношения с Германия, започвайки да се държи като с велика държава и като й предоставя пряк достъп до руския газ през газопровода “Северен поток”. Символ на тесните – а според някои прекалено тесните – отношения става бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, който през 2005 година, след като напуска поста, заема високо заплатена длъжност в Газпром.
Преди няколко години – в периода между 2008 и 2012, когато президент беше Дмитрий Медведев – отношенията достигнаха нови висоти. Германия харесва начина на работа с Медведев и го приема като символ на руската модернизация, както и като лидер, който говори на един език с ценящите либералните права и свободата хора. Проектът Сколково, който цели да превърне Москва в център на високите технологии, за европейците изглежда многообещаващ. Но в опитите си да намери в руското ръководство добър партньор, Германия явно надцени значимостта на Медведев.
Бурното завръщане на Путин на власт през 2012 година и преминаването на Медведев на поста министър-председател се оказаха силен удар за Германия. Немските политици осъзнаха онова, което мнозина явно предричаха – Медведев се оказа марионетка на Путин - симпатично за либералния свят лице на иначе автократичния метод на управление на държавата. Желанието на Путин да се върне на власт, въпреки жестокия натиск от уличните протести през 2011 година показаха, че Русия всъщност не се е променила. Това накара Германия да признае, че мирното сътрудничество и икономическото взаимодействие не винаги могат да предотвратят конфликти, особено когато си имаш работа с Русия - страна, склонна към авторитарна вътрешна политика и експанзионистична външна. Да припомним, че в Молдова Русия водеше открита кампания срещу подписването на споразумението за асоцииране на страната в ЕС, а също така поощряваше националните анклави към сепаратизъм. От своя страна канцлерът Ангела Меркел провежда курс в подкрепа на европейските амбиции на Молдавия.
Дори и Германия да се е разочаровала от Русия и поиска тя да бъде поставена в изолация, би било много трудно да се постигне това – тя си остава неразривно свързана с източния си съсед, както по географски фактори, така и заради годините сътрудничество, съперничество, взаимна изгода и паметта за пролятата и от двете страни кръв.
Днес Русия се смята за 11-тия по обем експортен пазар за Германия, веднага след Полша. Русия продава на Германия газ и нефт и купува от немците скъпи коли, машини и промишлена продукция. Търговско ембарго или конфискация на активи ще нанесе удар по Германия много по-силен, отколкото по която и да е друга европейска държава, а и много по-жесток, отколкото САЩ. Същото се отнася и до спирането на доставките на газ. При това, Русия разбира се зависи много повече от Запада, отколкото Запада от нея. Европа й е необходима като потребител на нейният нефт и газ. Нуждае се още повече от Германия като източник на инвестиции и технически знания. Икономическата изолация ще навреди и на двете страни, но за Русия ще е по-страшно.
Поради тази причина, Русия, заемайки Крим, едва ли е спечелила войната. Германия няма намерение да влиза в конфликт с Русия и се стреми да отслаби напрежението, но вече повече от всякога е решена да вземе Украйна под своето икономическо крило. Развивайки се Украйна ще получи повече възможности да затвърди независимостта си от руските власти. Сега германското ръководство започна да се съвзема след като осъзна колко грубо Русия е нарушила международното право в Крим. Лидерите на Германия и Русия разбират какви са залозите в съперничеството им за правото да регулират европейската политика и икономика. Целите им рязко се разминават, но в същото време и двете страни са заинтересовани да намерят общ език и да поддържат мира. Борбата в Крим може да завърши с патова ситуация, но играта между двете държави няма да свърши с това и в бъдеще може да се стигне до общ план за бъдещето на Европа.
Във всички случаи обаче, за добро или за зло, в бъдеще ще си имаме работа с руско-германска Европа, завършва анализът на авторитетното американско издание foreignaffairs.com.
Вашите коментари