Икономиката на Европейския съюз лъкатуши: отделните страни-членки се възстановяват с различна скорост, дълговете продължават да са пречка, остават в сила мерките за икономии и отсъства координация между правителствата.
Само банковият съюз може да спаси Европа като разкъса порочната връзка между банки и правителства от Стария свят.
Според публикуваните в четвъртък данни на ЕЦБ за 23 октомври, излишъците от ликвидност в еврозоната са спаднали до 187 милиарда евро - най-ниската стойност от 13 декември 2011. През декември 2011 и февруари 2012 в условията на сходно съкращение на излишъците от пари ЕЦБ проведе два кръга на предоставяне на тригодишни кредити /програмата LTRO/ на обща стойност над 1 трилион евро.
Това означава, че стабилността на европейската банкова система, купена за трилион евро две години назад, както и преди се намира под заплаха, и европейският банков съюз трябва да бъде създаден в най-кратки срокове.
Само след няколко дни ЕЦБ ще оцени активите на европейските банки. Това ще стане начало на сериозни промени в Европа: ЕЦБ ще поеме функциите на банков надзор в рамките на Единния механизъм за регулиране /SSM/, напомня икономистът Торстен Бек от Cass Business School и Tilburg University.
Това е първата от трите спасителни възглавници. Другите две са: системата за разрешаване на банкови кризи и гаранциите по депозитите. Въпреки предложенията на Европейската комисия, по тези две направления за момента не са приети никакви конкретни решения.
Само преди година, когато едва започваше обсъждането на банковия съюз, изглеждаше, че неговото създаване няма да отнеме много време. Но след като ситуацията на финансовите пазари в страните от ЕС се стабилизира, преговорите за банков съюз останаха на заден план.
Торстен Бек е убеден, че банковият съюз трябва да се развие. Иначе Европа отново и отново ще изпада в кризи. Въпросът е в това, че дълговите проблеми на правителствата водят до кризи в банковата система и обратното проблемите на банките се отразяват на правителствата. Само банковият съюз може да разкъса тази порочна връзка.
Опасните връзки на Европа
Европейските власти и мнозина наблюдатели отбелязват, че всеки болен в еврозоната има свои особени симптоми. Но за всички страни съществува една обща заплаха - тясната връзка между състоятелността на правителствата и банките.
В Ирландия тази връзка беше фиксирана, когато ЕЦБ принуди правителството да поеме дълговете на няколко проблемни банки.
В случая с Гърция връзката беше обратна: банките се нуждаеха от допълнителен капитал след преструктурирането на дълговете на правителството.
Във всички страни, оказали се в криза, тази връзка става все по-стабилна, след като икономиката е изпадала в рецесия, бюджетите са се влошавали, а суверенните рискове са нараствали. Това е повишавало натиска върху баланса на банките, които са притежавали държавни книжа. Много от тях са се нуждаели от рекапитализация - т.е. помощ от правителството, което само е имало дългове.
Според неотдавнашната статистика, банките в европейската периферия са увеличили своите инвестиции в правителствени облигации, което още по-силно е укрепило тази връзка. Ако тази връзка не бъде разкъсана, кризата няма да бъде разрешена, а монетарният съюз няма да може да функционира стабилно. За момента нито една мярка за разрешаване на кризата, включително SSM, не може да разреши този проблем.
Европейските банки могат да загубят доверие
Основната цел на създаването на общоевропейска система за застраховане на депозитите е да се предотврати бягството на капитал от банките. Именно за това след световната финансова криза минималната застрахована сума за депозит беше увеличена до 100 000 евро. Но тази схема работи само за единични банкрути на банки, но не при за системни кризи. Подобни кризи могат да бъдат разрешени само с помощта на правителствата, а тук всичко зависи от надеждността на суверенния кредитополучател.
Случаят на Кипър показва: ако инвеститорите не вярват в надеждността на суверенния кредитополучател, под съмнение се поставя и системата за застраховане на депозитите. Банкова система, в която обществото е загубило доверие, едва ли може да изпълнява своите основни функции - да извършва разплащания и да бъде посредник при управлението на спестяванията. Именно с подобна липса на доверие трябва да се справи общоевропейската система за застраховане на депозитите. Средствата в нея ще се вливат от държавния фонд ESM.
Или банков съюз, или дезинтеграция на капиталовия пазар
Разрешаването на кипърската криза тази есен се забави. Това повиши вероятността от бягството на капитал от кипърските банки. Тази възможност принуди властите да въведат контрол над капитала - за еврозоната това беше безпрецедентна стъпка.
Фактически кипърското евро не е вече това евро, което е в Германия: то не може свободно да се обменя в рамките на банковата система. Това противоречи на самата идея на монетарния съюз.
Въвеждането на контрол върху капитала само официализира процеса, който и без това е в ход от няколко години в Европа: наблюдава се дезинтеграция на капиталовите пазари на страните-членки на съюз.
Националните регулатори сега се грижат единствено само за вътрешната финансова система, опитвайки се да запазят капитала и ликвидността вътре в страната.
От тази задънена улица не може да се излезе без общоевропейска система за банков надзор и разрешаване на банковите проблеми.
Криза в еврозоната
Забавилото се разрешаване на кипърската криза отново показа, че в Европа се разгръщат няколко кризи едновременно: към банковата, суверенната, макроикономическата и валутната кризи се добави и управленческа криза.
Всички решения в Европа се вземат съвместно от представителите на националните държави, но не се взимат под внимание последиците от решенията, които се вземат в Европа на национално равнище.
Да се раздели отговорността за банковата система с останалите държави е в интерес на всяка страна със слаби банки.
Но ЕЦБ и ЕС не взимат стратегически решения, откупвайки се с краткосрочни мерки, например предоставя се ликвидност на централните банки или чрез системата за междубанкови платежи TARGET 2. Но това само усложнява процеса на взимане на решения.
Стъпките по посока на създаването на SSM много често се възприемат като сериозен прогрес по пътя на създаването на банков съюз и по-стабилен валутен съюз.
Но примерът на Кипър показа, че това не е достатъчно. Проблемът на кипърските банки беше очевиден още през 2011. Но с оглед на политическите проблеми, отсъствието на схеми за разрешаването на банкови кризи и недостиг на ресурси никой не се занимаваше с решаването на проблема, докато не стана прекалено късно.
Даже ако ЕЦБ осъществява надзор върху банките от еврозоната, без организация, която да се занимава с разрешаването на кризи, проблемите няма да намерят решение. ЕЦБ ще бъде принудена да инвестира все повече и повече ликвидност в сектора и да подкрепя банките-зомбита на повърхността, ако националните власти не могат да разрешат проблема самостоятелно.
Банковият съюз е необходим
Еврозоната без банков съюз не може да се превърне в стабилен валутен съюз. Но банковият съюз няма да разреши всички проблеми на Европа.
Създаването на единна система за регулиране и разрешаване на кризите е невъзможно за една нощ, а кризите изискват незабавно решение. Системата за разрешаване на кризи може би е най-добре да се създаде извън SSM, който се управлява от ЕЦБ. Това може да доведе до промени в Лисабонския договор. А и да се застраховат днес банките е равносилно на това да застраховаш човек, който вече е получил травми.
Един от пътищата за разрешаване на кризата е създаването на компания за управление на активите или агенция за рекапитализация, която да открие проблемните банки, а също така да получи дял в техния капитал. Това ще му помогне да спечели от възможния растеж на банковия сектор след започването на възстановяването на икономиката. Подобна схема ще помогне да се разкъса порочната връзка между банки и правителства и да се излекува Европа от алчността. Днес вътре в един съюз едни банки страдат, а други печелят от техните беди.
Холандците бяха привлечени от високата доходност по депозитите в исландските банки, но след това бяха много разочаровани, че Исландия не пое дълговете на своите банки. Кипърските банки изкупуваха гръцки облигации през 2010, когато беше ясно, че Гърция ще се нуждае от преструктуриране на дълга. По същество банките са лъжат сами себе си и една друга. Държавните облигации на балансите на банките се смятат за безрисков актив.
Но това е трик, който позволява да се направят инвестиции с нисък риск и да се удовлетворят нуждите на държавата от финансиране. В дългосрочна перспектива това ще доведе до увеличаване на рисковете и ще усили порочната връзка между държава и банков сектор. /БГНЕС
Анализът е публикуван в специализирания икономически сайт "Финмаркет".
Вашите коментари