Стоте дни на настоящия варненски кмет - Иван Портних не са повод за драма. Просто, наследството му е толкова абсурдно, че за непредубедения наблюдател остава съмнителната чест да се радва на това, което ... не се случи през тези сто дни. А то не е никак малко. На фона на онова, което бяха съвсем до скоро коридорите на властта в Община Варна, фактът, че Иван Портних още не е започнал да презира управляваните от него, говори, че той все още не е напълно обладан напълно от хората, с които заедно управлява. Защото и управляваните варненци, и съуправляващите,заедно с които той консумира властта, са същите като по времето на Кирил Йорданов и именно такава е обективната действителност.
Като кмет, Кирил Йорданов беше олицетворение на презрението към всичко живо, което мърда във Варна. Напудрената му посредственост доведе невиждана разруха в т.нар. “Морска столица”, но в това му не леко начинание помагаха мнозинството от варненския общински съвет и, не на последно място, цялата местна олигархия, впила се в общинския бюджет. Та, те и сега са си същите. Тоест, “Моделът Варна” си функционира, но с ново лице. Което, поне засега, е по-поносимо и, каквото и да се говори, това не е никак малко.
А това, че разрухата продължава е тъжен факт, който няма как да се припише изцяло и единствено на настоящия кмет. Просто, 100 дни са прекалено малък период от време за голям инфраструктурен проект или някаква друга промяна към по-добро. Портних вече успя да изтегли поредния заем, а самата сделка с новите автобуси, когато ( или ако) някой прекрасен ден се осъществи, ще бъде факт благодарение на парите на ЕС. За сравнение, още вчера, столичният кмет - Йорданка Фандъкова се похвали в Туитър, че вече е подписала „...договорите за купуване на нови 126 автобуса, 20 трамвая и 10 метровлака по ОП "Околна среда". И нещо повече - Фандъкова беше достатъчно честна да посочи източника на финасиране. Това, за сведение на постоянно бълващите омраза към всичко, което идва от Брюксел. Помощта не е малка и поне веднъж си заслужава да кажем „Благодаря!”, вместо нагло по балкански да консумираме на собствен помен чужда пита.
Всъщност, ако бъдем докрай честни, се налага да признаем, че Иван Портних няма шанс да промени наследения управленски модел. В най-добрия случай, някъде в края на две-годишния му мандат, този модел вече ще изглежда не наследен, а натрапен, но и това е прекалено оптимистична прогноза. Единственият вариант Портних да се измъкне от менгемето на собствените си съуправляващи (общински съвет + местна олигархия) е да получи подкрепата на гражданското общество. Същото това гражданско общество, което специално във Варна, чрез интриги , интриги и пак интриги беше тотално нацепено и разбито. Тоест, вече няма и на кого друг да се опре, освен на добре познатите кърлежи, впили алчни устенца в отдавна разграбения общински бюджет. Последният кошмар, който все още стряска блажения сън на местната върхушка е Грамадата от камъни, натрупана на входа на варненската община след смъртта на Пламен Горанов. Тези камъни носят като ресто вграденото обществено възмущение на управляваните, които така или иначе нищо друго не могат да направят, освен да кълнат властта и от време на време да се самоубиват ритуално срещу нея. Понякога обаче това се оказва достатъчно и поредния Кирил Йорданов бива изритан директно на бунището на историята.
Пред Иван Портних обаче се очертава поне още един проблем – политически. Контурите му вече се забелязват. Само след година и половина е следващата кметска кампания, а дотогава битката за дясното политическо пространство, към което има претенции ГЕРБ може да доведе до интересни размествания. В миналото, Кирил Йорданов беше пробутван като „по-малкото зло”, но за не малка част от варненци никога не е било тайна, че всъщност именно той е коренът на злото. На Портних, явно му подготвят подобна съдба. А дали ще я приеме – това вече си е само негов избор. Личен!
Антон Луков
Вашите коментари