Онези, които помнят, знаят, че в края на пролетта (април-май) на 1999г. Община Варна получи 12 милиарда лева (неденоминирани) целева субсидия от Министерството на финансите, с която бяха закупени чисто новите 33 автобуси (15 съчленени и 18 единични) марка “Мерцедес”. Последната такава субсидия за транспорта на Варна е била получена само … 10 години по-рано. Вследствие на този жест на Министерството на финансите, капиталът на общинската фирма “Градски транспорт” ЕООД скочи 4 пъти. Варненци и до ден-днешен имат удоволствието да се возят на автобусите, закупени тогава. В основата на този успех беше един от малкото моменти на съгласие между отделните власти в града – кмет(Христо Кирчев), общински съвет (Николай Стоянов)и областна управа (Добрин Митев), които успяха да потиснат противоречията си и най-малкото не си подлагаха крак пред министъра на финансите Муравей Радев. За съжаление, управленските успехи не спасиха кметуването на Христо Кирчев.
Няколко години по –късно, вече при кметуването на Кирил Йорданов стартира сагата, която кулминира с делото „Медузи”. Разследвани бяха три обществени поръчки с рециклирани автобуси от Франция и Германия. Договорите бяха сключени между 2003 и 2007 г. и са на обща стойност 2 млн. евро. Началото на тази история вече почти никой не помни! А трябва!
Защото е изключително показателна.
На 10 декември 2002 г. в постоянната комисия по собственост и стопанство към Общински съвет – Варна, е разгледано предложение на борда на “Градски транспорт” ЕАД за сключване на договор за банков кредит с цел обновяване на автобусния парк на дружеството. Внесено е от общинския съветник и член на борда - Живко Ников (вече покойник). Той подчертава, че общинската фирма харчи 300 хиляди лева годишно за ремонт на автобуси. Също и че работещите в дружеството са приели да им бъдат намалени средствата, които получават за храна. По този начин, колективът ще участва в изплащането на кредита. Веднага след Ников, думата е дадена на тогавашния Директор на Дирекция “Общинска собственост” от екипа на кмета Кирил Йорданов – доц. Стоян Стоянов.
Той заявява следното: “От името на кмета изказвам подкрепа за кредита!” Тоест, самия Кирил Йорданов много добре е знаел какво става. Финалът на сагата беше буквално вчера, когато другият главен герой - Борислав Гуцанов беше реабилитиран със съдебно решение от Съда по правата на човека в Страсбург заради ареста си през 2010 година.
В наши дни, настоящият кмет - Иван Портних, счита за успех тегленето на поредния заем от Община Варна. Средствата, осигурени от банката, са необходими за общинското съфинансиране, нужно за реализирането на най-големия проект на морската столица - Интегриран градски транспорт, по оперативна програма „Регионално развитие“, на стойност 115 млн. лв. Тоест, предполага се, че все пак в града ще влязат и свежи пари.
И пак онези, които помнят, би трябвало да признаят, че всъщност договорът, според който Варна би трябвало да получи въпросните 115 милиона лева за модернизиране на градския транспорт, е подписан на 9 юли 2012 от тогавашния кмет на града Кирил Йорданов, в присъствието на Министъра на регионалното развитие и благоустройството - Лиляна Павлова.
Горе-долу това е хронологията на фактите. По-интересни са прогнозите за бъдещето. Особено ако използваме миналото като критерий. Вероятността да се заформят нови скандали, свързани с градския транспорт не е никак малка. Не случайно Иван Портних не бърза с подписите. Добрата новина за настоящия варненски кмет е, че Съдът по правата на човека в Страсбург вероятно ще надживее неговия управленски мандат. Тоест, ако някой ден загази, поне ще има къде да се жалва.
Антон Луков
Вашите коментари