Днешният ден е натоварен с една изключително показателна годишнина. През 2006 г., сто седемдесет и двама кметове подкрепиха Георги Първанов за кандидат на БСП за президент.
Точно 66-ти в списъка е тогавашния варненски кмет - Кирил Йорданов, който в онези времена също усвояваше властта чрез подкрепата на БСП.
Събитието е от онези, за които се прави всичко възможно да изчезне даже споменът. Защото през годините, старателно бяха правени опити да се изгради мит за някаква политическа независимост на Кирил Йорданов & компания. За тази клика обаче, независимостта винаги е била относително понятие.
Ден след ден, Кирил Йорданов и обкръжението му се опитваха да се самодокажат като самодстатъчни. Едва ли не политическата подкрепа, която получаваха, им беше в тежест. Това им беше оправданието – видите ли, те били давали повече в сделката с БСП (първите три кметски мандата) и по-късно с ГЕРБ (четвъртия незавършен кметски мандат) и затова тяхно било правото да сменят, без угризения политическия бизнес-партньор, когато си искат.
Между другото, самия Георги Първанов изпита на собствен гръб цялата прелест на византийската политическа традиция. Когато през 2010 г. се появи гражданското движение "Алтернатива за българско възраждане"(АБВ), Йорданов & компания старателно се покриха и останаха „лоялни” към БСП. Само една година по-късно те бяха с ГЕРБ на …местните избори през 2011г.
Накрая, всичко приключи с купчина камъни пред кабинета на Кирил Йорданов. Смешното в случая е, че тази каменна грамада не можаха да я заобикалят нито от ляво, нито от дясно.
Дали пък заради това не искат премахването й?
Антон Луков
Вашите коментари