Приключи историческата среща Тръмп–Путин–Си: Без пробив за Украйна и ядрените оръжия

12:33, 19 Ноември 2026
Приключи историческата среща Тръмп–Путин–Си: Без пробив за Украйна и ядрените оръжия

Първата тристранна среща между лидерите на САЩ, Китай и Русия приключи без конкретно споразумение, но с заявка за продължаване на диалога по ядрената сигурност и глобалните конфликти

Първата в историята официална тристранна среща между президентите на Съединените щати, Китай и Русия приключи в китайския град Шенжен без обявен голям пробив или подписано споразумение.

Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин разговаряха около 80–90 минути в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество – АПЕК.

В центъра на разговорите бяха ядрените оръжия, войната в Украйна, глобалната стратегическа стабилност и други международни конфликти.

Тръмп: „Правим история“

Американският президент определи срещата като историческа още в началото на разговорите.

„Ние наистина правим история“, заяви Тръмп и подчерта, че САЩ, Русия и Китай са в уникална позиция да обсъждат намаляването на ядрените арсенали и риска от използването им.

По думите му директният диалог между трите сили е необходим, дори когато отношенията между тях са изпълнени със сериозни противоречия.

Тръмп настоя за начало на разговори за ограничаване на ядрените оръжия, включително с участието на Китай.

Това е важна промяна в международната рамка за контрол на въоръженията, след като действието на договора Нов СТАРТ между САЩ и Русия приключи и към момента няма ново всеобхватно споразумение, което да го замени.

Китай подкрепи принципа, но без конкретен ангажимент

Си Дзинпин заяви, че трите държави носят особена отговорност за поддържането на международния мир и стратегическата стабилност.

Китайският лидер призова за намаляване на риска от ядрена война и за по-широко международно сътрудничество.

Пекин обаче не обяви конкретен ангажимент за включване в нов тристранен режим за ограничаване на ядрените оръжия.

Това остава сериозна пречка пред американската идея.

Китай от години подчертава, че собственият му ядрен арсенал е значително по-малък от тези на Русия и САЩ и затова отказва да бъде поставян на равна основа с двете най-големи ядрени сили.

По оценки на SIPRI Китай разполага с около 620 ядрени бойни глави, докато Русия и САЩ имат по над 5000 всяка.

Путин: Трите държави имат обща отговорност

Владимир Путин също подчерта необходимостта от сътрудничество между трите сили.

По думите му Русия, Китай и Съединените щати имат обща отговорност за международния мир и сигурност и могат да допринесат за глобалната стабилност, ако действат конструктивно.

Руският президент посочи още енергийната сигурност и регионалните конфликти сред темите, които трябва да бъдат обсъждани между трите държави.

Украйна остана един от най-трудните въпроси

Войната в Украйна беше сред основните теми около срещата, макар Киев да не участва в разговорите.

Преди тристранната среща Тръмп проведе отделен разговор с Путин, продължил около 35–40 минути.

Според съветника на Кремъл Юрий Ушаков именно Украйна е била основната тема на този двустранен разговор.

След това американският президент заяви пред Си Дзинпин, че Вашингтон и Пекин трябва да помогнат за прекратяването на войната.

„Искам тя да приключи“, каза Тръмп.

В рамките на самата тристранна среща обаче не беше обявена договореност за прекратяване на огъня, нов мирен формат или конкретни параметри за уреждане на конфликта.

Няма „нова Ялта“ – поне засега

Още преди срещата в Шенжен в Европа и Украйна се появиха опасения, че тримата лидери могат да обсъждат бъдещето на европейската сигурност без участието на Киев и европейските държави.

Подобни сравнения с конференцията в Ялта от 1945 г. обаче засега изглеждат преувеличени.

Срещата в Шенжен не произведе документ за разделяне на сфери на влияние, нова архитектура на сигурността или договореност за Украйна.

AP отбелязва, че въпреки историческия характер на срещата практическите ѝ резултати остават ограничени.

Без конкретен договор за ядрените оръжия

Макар ядреното разоръжаване да беше една от най-видимите теми, след края на разговорите не беше обявена нито обща декларация, нито начало на формални преговори по нов договор.

Тръмп призова трите държави да намалят броя на ядрените оръжия.

Си подкрепи принципа за предотвратяване на ядрена война, а Путин говори за стратегическа стабилност.

Но тримата не обявиха конкретни цели, срокове или механизъм за преговори.

Това означава, че най-съществената тема на срещата засега остава политическа заявка, а не договорен процес.

Разговорите за Иран също без пробив

Друг важен въпрос е бил конфликтът около Иран и сигурността на морските маршрути.

Тръмп и Си са подчертали необходимостта от свободно корабоплаване през Ормузкия проток – ключов маршрут за световните доставки на петрол.

И по този въпрос обаче не беше обявена нова конкретна договореност.

Три различни интереса на една маса

Зад демонстрираната публично готовност за диалог остават сериозни различия.

Тръмп търси рамка за нов контрол върху ядрените оръжия и дипломатически резултат по войните в Украйна и Иран.

Путин се стреми Русия да бъде третирана като равнопоставена глобална сила и настоява за решение на войната в Украйна при условия, приемливи за Москва.

Си Дзинпин от своя страна използва срещата, за да затвърди ролята на Китай като централна сила в международната дипломация, но избягва да поема отговорност за посредничество по украинския конфликт или конкретни ограничения върху китайския ядрен арсенал.

Срещата приключи без общ пробив, но с нов формат

Най-конкретният резултат от Шенжен засега не е отделно споразумение, а самият факт, че лидерите на трите най-мощни ядрени държави проведоха официална среща в общ формат.

Китай предварително определи срещата като събитие с „пробивно значение“ и заяви, че трите сили трябва да управляват различията си и да поддържат стабилни отношения.

Но след края ѝ няма данни за договорен мир в Украйна, нов ядрен договор или обща позиция по ключовите международни конфликти.

Затова политическото значение на срещата засега е по-голямо от конкретния ѝ резултат.

Тя създаде нов канал за разговор между Вашингтон, Пекин и Москва.

Дали този канал ще доведе до реални договорености за ядрените оръжия, Украйна или нов модел на глобална сигурност, ще зависи от това дали декларациите от Шенжен ще бъдат последвани от реални преговори.

Автор: Екип на Nakratko.bg

Вашите коментари