Брюксел към Скопие: Без вписване на българите в конституцията няма напредък към ЕС

15:47, 4 Ноември 2026
Брюксел към Скопие: Без вписване на българите в конституцията няма напредък към ЕС

Северна Македония остава без съществен напредък в преговорния процес за членство в Европейския съюз, като ключовата пречка продължава да бъде неизпълненият ангажимент за промяна на конституцията и включването в нея на гражданите, които са част от други народи, включително българите.

Това е една от основните оценки в годишния Пакет за разширяването, представен днес от Европейската комисия.

Комисията е категорична, че Скопие все още не е изпълнило ангажимента, поет в рамките на заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г.

В документа изрично се посочва, че Северна Македония трябва да промени конституцията си така, че тя да обхваща и гражданите, които живеят в страната и са част от други народи, „като българите“.

Това условие остава пряко свързано с придвижването на преговорния процес и отварянето на първия преговорен клъстер.

В същото време Брюксел признава, че през 2026 г. Северна Македония е ускорила част от реформите по Плана за растеж за Западните Балкани и се нарежда сред по-добре представящите се държави по Механизма за реформи и растеж.

Договорът с България остава част от европейската рамка

В Пакета за разширяването Европейската комисия поставя особен акцент и върху добросъседските отношения.

ЕК заявява, че съществуващите двустранни споразумения трябва да бъдат изпълнявани добросъвестно. Сред тях изрично са посочени Преспанското споразумение с Гърция и Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония.

Според Комисията изпълнението на тези договори е важно не само за двустранните отношения, но и за регионалната стабилност, взаимното доверие и напредъка по европейския път.

Това е съществен сигнал към Скопие, тъй като показва, че въпросите, поставяни от България, не са извадени извън европейската преговорна рамка, а са част от нея.

Проблеми и със съдебната система и корупцията

Липсата на конституционни промени не е единственият проблем, който Брюксел отчита.

ЕК призовава Северна Македония да засили усилията за защита на върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията.

В документа се посочва, че политическо и друго неправомерно влияние върху съдилищата и прокуратурата продължава да бъде сериозен проблем.

Комисията отбелязва и необходимостта от по-решителни действия в енергетиката, публичната администрация и реформите по основните преговорни критерии.

Въпреки това Северна Македония остава напълно синхронизирана с общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС и поддържа като цяло добри отношения със съседите и с Европейския съюз.

Черна гора категорично води

На другия полюс е Черна гора.

Европейската комисия я определя като безспорен лидер в процеса на разширяване.

Подгорица е отворила всички 33 преговорни глави, като 21 вече са временно затворени. По оценка на Комисията страната е изпълнила критериите за затваряне по всички глави и е постигнала сериозен напредък по върховенството на закона, икономическото управление и публичната администрация.

Работата по договора за присъединяване вече е започнала, а ЕС подготвя и финансовата рамка за членството.

Това превръща Черна гора в първата държава от Западните Балкани от години насам, която реално се приближава до финалната фаза на присъединителните преговори.

Албания също ускорява

Албания също получава положителна оценка.

Страната е успяла да отвори всички преговорни клъстери за малко повече от година и вече временно е затворила първите четири глави.

ЕК отчита значителен напредък, но предупреждава, че Тирана трябва да запази темпото и качеството на реформите.

Украйна и Молдова запазват инерцията

Украйна и Молдова продължават да се движат паралелно по пътя към ЕС.

През 2026 г. официално са отворени четири преговорни клъстера – 1, 2, 3 и 6 – и за двете държави.

Молдова получава висока оценка за реформите въпреки постоянния външен и хибриден натиск.

Украйна също продължава реформите въпреки войната, като Комисията отбелязва ускоряване на реформаторския импулс и напредък по съдебните и антикорупционните механизми.

Сърбия остава в застой

Оценката за Сърбия е значително по-критична.

ЕК посочва, че страната не е постигнала напредък по основните критерии за членство и трябва да възстанови уважителния политически диалог, да покаже недвусмислена привързаност към европейските ценности и да се доближи до геополитическата ориентация на ЕС.

Съответствието на Белград с общата външна политика на ЕС остава ниско.

Комисията изразява тревога и от натиска върху гражданското общество, медиите и независимите институции, както и от силната политическа поляризация.

Допълнителен проблем остава диалогът с Косово. И за двете страни напредъкът към ЕС продължава да зависи от реална нормализация на отношенията и изпълнение на вече поетите ангажименти.

Босна и Херцеговина изостава

Европейската комисия отчита и нарастващо отдалечаване на Босна и Херцеговина от европейския дневен ред.

Работата на изпълнителната и законодателната власт е затруднена от политическа фрагментация, а ключови реформи остават блокирани.

ЕК очаква след изборите институциите да бъдат бързо конституирани и европейските реформи да бъдат възстановени като приоритет.

Турция остава замразена, Грузия се отдалечава

Преговорите с Турция остават фактически замразени.

Комисията отчита сериозни проблеми по отношение на демокрацията, съдебната независимост и основните права.

Още по-негативна е оценката за Грузия.

ЕК посочва продължаващо отстъпление от демократичните стандарти, ограничения върху гражданското общество и отслабване на институционалните гаранции. Процесът на присъединяване остава „де факто спрян“.

Разширяването вече се движи на две скорости

Пакетът за 2026 г. показва ясно разделение между кандидатите.

Черна гора, Албания, Молдова и Украйна формират групата с най-видим напредък, докато Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Турция и Грузия остават блокирани по различни причини.

За Северна Македония посланието от Брюксел е особено ясно.

Докато конституционните промени не бъдат приети и ангажиментите от европейската рамка не бъдат изпълнени, реален пробив в преговорите не се очертава.

А договорът с България остава част от условията, които Европейската комисия продължава да поставя в центъра на добросъседските отношения и европейския път на Скопие.

Автор: Екип на Nakratko.bg

Вашите коментари