Напрежението в Близкия изток навлезе в нова и още по-опасна фаза, след като серия от атаки засегна танкери, складове за гориво и ключови морски маршрути в Персийския залив. По данни на иракски пристанищни власти два чуждестранни танкера, натоварени с иракско гориво, са били ударени в териториалните води на Ирак и са се запалили. След инцидента работата на иракските петролни терминали е била прекратена, докато търговските пристанища са продължили да функционират.
Сигнали за нови удари дойдоха и от други точки на региона. В Бахрейн е била атакувана горивна инфраструктура в Мухарак, а властите са призовали част от жителите да останат по домовете си като предпазна мярка. Дронове са поразили и петролни складове в оманското пристанище Салала, а в близост до Обединените арабски емирства е съобщено за удар по контейнеровоз. Кувейт също съобщи за удар с дрон по сграда, при който има ранени. Така конфликтът вече не се ограничава само до военни цели, а все по-осезаемо засяга енергийната и транспортната мрежа на целия район.
Най-голямото безпокойство остава Ормузкият проток – морският коридор, през който минава една от най-големите части от световната търговия с петрол. По данни на американската Агенция за енергийна информация през първата половина на 2025 г. през протока са преминавали средно 20,9 млн. барела петрол и петролни продукти дневно, което се равнява на около 20% от световното потребление на течни горива и на една четвърт от глобално търгувания по море петрол. Именно затова всяко нарушение на сигурността в района се превръща почти мигновено в глобален икономически проблем.
Пазарите реагираха незабавно. Според Reuters цената на сорта „Брент“ се е повишила с над 9% и е достигнала 100,52 долара за барел, а американският лек суров петрол е поскъпнал до 94,47 долара. Само дни по-рано „Брент“ е докоснал 119,50 долара – най-високо ниво от средата на 2022 г. В опит да овладее напрежението Международната агенция по енергия обяви рекордно освобождаване на 400 млн. барела от стратегическите резерви на своите 32 държави членки – най-голямата подобна координирана намеса в историята на агенцията.
На дипломатическия фронт също има рязко изостряне. Съветът за сигурност на ООН прие на 11 март Резолюция 2817, с която осъди иранските атаки срещу съседни държави на фона на бързо разрастващото се насилие в региона. Това показва, че кризата вече не се възприема само като пореден епизод от регионално противопоставяне, а като заплаха с възможни последици за международната сигурност, корабоплаването и енергийните пазари.
За Европа ефектът засега е косвен, но рискът е напълно реален. Ако атаките срещу танкери и енергийни обекти продължат, натискът върху цените на горивата, транспорта и инфлацията може бързо да се усети и далеч извън Близкия изток. Точно затова случващото се в Персийския залив вече не е само регионална новина, а тема с пряко значение за световната икономика.
Вашите коментари