Със сигурност на 19 август трима души в Русия са вдигнали наздравица и са си спомнили за три много щастливи дни в своя живот.
Това са Олег Бакланов (81 г.), Александър Тизяков (86 г.) и Дмитрий Язов (88 г.). Тримата са единствените останали живи и до днес членове на ГКЧП - Държавния комитет по извънредното положение, който на този ден точно преди 22 г. се саморазпусна, след като опита да вземе властта в СССР и отстрани за кратко от власт Михаил Горбачов.
Опитът се провали с гръм и трясък и доведе до разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г.
В западния свят може да са забравили трите дни между 19 и 21 август 1991 г., но в Източна Европа със сигурност ги помнят. И много е вероятно при успех на августовския пуч съдбата на България и другите страни от бившия комунистически лагер днес да бе съвсем различна.
“Свалиха Горбачов, светът вече не е същият”, написа Стефан Продев в броя на оглавявания от него в. “Дума” от 20 август. За разлика от него обаче партията му не посмя веднага да заклейми преврата. Но поне не го подкрепи официално.
А на 21 август 1991 г. ГКЧП се саморазпусна. По ирония на съдбата на същата дата 23 години по-рано - през 1968 г., войските на пет страни от Варшавския договор, сред които и България, нахлуват в Чехословакия и смазват Пражката пролет.
Всъщност ГКЧП е създаден още вечерта на 18 август 1991 г. В това време съветският лидер Михаил Горбачов е на почивка в курорта Форос на полуостров Крим.
Сутринта на 19 август ГКЧП обявява за съществуването си и съобщава, че е взел властта в СССР заради уж масовото недоволство на народа от перестройката на Горбачов и предстоящото превръщане на СССР в ОНД - Общност на независимите държави. Тя трябва да включва повечето от 15-те съветски републики, които се предвижда да бъдат суверенни.
“Перестройката влезе в задънена улица. Възникнаха екстремистки сили, които поеха курс към ликвидирането на Съветския съюз, разпадането на държавата и завземането на властта на всяка цена”, обявяват превратаджиите в декларацията си, прочетена по радиото рано сутринта на 19 август. Те заявяват решимостта си да изведат страната от кризата и отправят призив към населението “в най-кратки срокове да възстанови трудовата дисциплина и ред и да вдигне равнището на производството”.
Разбира се, всичко се върши “в сътветствие с искането на широки слоеве от населението”. Председател на ГКЧП е съветският вицепрезидент Генадий Янаев.
По заповед на военния министър маршал Дмитрий Язов в Москва влизат войски - 279 бойни пехотни машини (БМП), 148 бронетранспортьора и 362 танка от Кантемировската дивизия.
Председателят на КГБ Владимир Крючков нарежда вилата край Москва, в която почива руският президент Борис Елцин, да бъде обкръжена от командоси от спецотряда “Алфа”. Елцин обаче вече е разбрал за преврата, сам е отишъл в Москва и влиза в Белия дом, където се намира Върховният съвет на Руската федерация. И тук КГБ допуска главната си грешка, като издава заповед да не се пречи на влизането на Елцин в сградата.
Там руският президент обявява неподчинение на ГКЧП, въпреки че пучистите пращат към Белия дом допълнителни сили - танков батальон от Втора таманска дивизия.
По призива на Елцин на улицата излизат десетки хиляди негови привърженици и това разколебава армията.
Тя заема само няколко ключови поста в Москва. Таманският танков батальон преминава на страната на демонстрантите и започва защита на Белия дом. Елцин е увековечен на знаменитата снимка от онова време, стъпил върху бронетранспортьор.
Единствените три жертви на пуча са дадени през нощта на 20 срещу 21 август. Те са демонстранти, премазани от БМП, чийто път множеството прегражда.
На другата сутрин маршал Язов нарежда всички бойни машини да бъдат изтеглени от Москва и да бъде прекратена обсадата на Белия дом. ГКЧП праща 4-членна делегация при Горбачов във Форос. Бащата на перестройката отказва да приеме емисарите.
Същия ден Янаев подписва указ за саморазпускането на ГКЧП. 7 от осемте му членове са арестувани. Само Борис Пуго се самоубива заедно с жена си
Пучът се проваля, а в края на годината се разпада и СССР.
Само трима лидери в света официално подкрепят метежа срещу Михаил Горбачов. Това са Муамар Кадафи на Либия, Саддам Хюсеин на Ирак и Ясер Арафат на Палестина. От генералните секретари на комунистическите партии единствен приветства пуча Алвару Кунял в Португалия - последният сталинист в Западна Европа.
Членовете на ГКЧП - в затвора
Всички членове на ГКЧП без самоубилия се в края на пуча Борис Пуго бяха вкарани в затвора. Седмината оцелели обаче бяха освободени под гаранция през декември 1992 г. Две години по-късно делото срещу тях бе окончателно прекратено. Мнозина ги приветстваха като герои. Превратаджиите направиха нелоши кариери.
Всичко това се случи при президента Борис Елцин, наричан от мнозина, включително у нас, “диктатор”. Няма що! Можем ли да си представим днес нещо подобно да се случи при обожавания Владимир Путин?
Ръководител на ГКЧП е Генадий Янаев, по онова време вицепрезидент на СССР. Той се самообявява за държавен глава, без да е признат от никого по света, и изкарва на този пост едва три дни. След излизането си на свобода през 1994 г. Янаев работи като консултант на Комитета на ветераните и инвалидите на държавна служба. Също така оглавява Фонда за помощ на децата инвалиди от ранна детска възраст. В последните години от живота си пучистът завежда катедрата по отечествена история и международни отношения в Руската международна академия по туризъм. Умира на 73-годишна възраст на 24 септември 2010 г. от скоротечен рак на белите дробове.
Олег Бакланов е жив и до днес. До пуча той е зам.-председател на Съвета за отбрана на СССР. След като лежи в затвора заради участието си в метежа, той също е амнистиран. Оттогава до ден днешен Бакланов е председател на съвета на директорите на корпорацията “Рособшчемаш”. Под тази труднопроизносима на български език абревиатура се крие подчинено на руската Федерална космическа агенция могъщо държавно предприятие за производство на космически летателни апарати и ракети, сред които междуконтинентални и балистични.
Владимир Крючков, заемал до пуча поста председател на КГБ на СССР в продължение на 24 г., е вероятно най-мрачната фигура в ГКЧП. Фамилията му е твърде символична за неговата кариера. Крючков иде от “крючок”. Тази дума е умалителна на “кука”, т.е. означава “кукичка”. След излизането си от затвора той влиза в ръководството на бизнес компанията “Система”, а покрай него - и в организационния комитет на Движението за подкрепа на армията. Но най-интересното е, че през лятото на 1998 г.
Крючков се връща на работа в КГБ, преименуван на ФСБ - Федерална служба за сигурност. И става съветник не на кого да е, а на току-що оглавилия ведомството Владимир Путин, който по-малко от две години по-късно ще стане президент на Русия. Съвсем случайно, нали? Крючков умира на 24 март 2007 г. от масиран инфаркт на 84-годишна възраст.
Валентин Павлов влиза в ГКЧП като премиер на СССР, извършил паричната реформа в началото на 1991 г. и вдигнал с правителствено постановление 3 пъти цените на стоките от първа необходимост. Според съратника му Валентин Варенников именно Павлов е създателят на ГКЧП, тъй като по конституция такова право имат само президентът и премиерът.
Министър-председателят предприел тази стъпка след отказа на Горбачов да го направи.
След излизането си от затвора Павлов първо оглавява Частпромбанк (Частна промишлена банка), а след отнемането на лиценза влиза в управата на Промстрой банк (Промишлено-строителна банка). По-късно сътрудничи на редица икономически институти и е зам.-председател на създаденото още по царско време и възстановено след края на СССР научно Свободно икономическо общество. Умира от инсулт на 30 март 2003 г. на 65 години.
Борис Пуго, който е по народност латвиец, участва в ГКЧП като вътрешен министър на СССР. На 22 август, когато към дома му се отправя специална група да го арестува, той и жена му Валентина се самоубиват. Пуго е едва 54-годишен.
Василий Стародубцев се включва в пуча като председател на Съюза на селяните на СССР. След като е освободен, без да е амнистиран, Стародубцев печели депутатско място в Думата през 1993 г. А през 1997-2005 г. заема поста губернатор на Тулска област. Отново е избран за депутат през 2007 и 2011 г. от Комунистическата партия на Руската федерация. Умира от инфаркт на 30 декември 2011 г. броени дни след като е закръглил 80 години.
Андрей Тизяков е жив и е на 86 г. До пуча срещу Горбачов е вицепрезидент на Научно-промишления съюз на СССР. Той стои встрани от обществения живот след излизането си от затвора. За него се знае само, че е съучредител на машиностроителното предприятие “Антал” и на застрахователната компания “Северная казна” (“Северна хазна”).
Жив е и Дмитрий Язов, който до 19 август е военен министър на СССР. Той е и последният маршал в историята на Съветския съюз.
Язов единствен се покайва за участието си в метежа и във видеопослание, изпратено от затвора до Горбачов и Елцин, нарича себе си “стар глупак”. След освобождаването си през 1994 г. членува в организации на военни ветерани и редовно участва в парадите по случай победата над нацистка Германия на 9 май. От 2008 г. е анализатор в руското Министерство на обраната. Днес Язов е на 88 г. През 2009 г. той бе награден от тогавашния президент Дмитрий Медведев с орден “За заслуги към отечеството”. Това явно показва какво е отношението на днешната руска власт към превратаджиите.
С ГКЧП се свързват още 12 души, арестувани след смазването на пуча като “съучастници” или “съчувстващи”. Това са човек с невероятното име Гений Агеев, Сергей Ахромеев, Валерий Болдин, Валентин Варенников, човек с показателната фамилия Вячеслав Генералов, Анатолий Лукянов, Владимир Медведев, Олег Шенин, Юрий Прокофиев, Николай Калинин, Николай Кручина и Виктор Грушко. Нито един от тях не бе осъден. А Лукянов се изправи още веднъж срещу властта. Той бе сред главните идеолози на пуча срещу Борис Елцин на 3 октомври 1993 г., за което отново лежа в затвора.
От другата страна бяха Горби и Елцин
Краят на преврата ускори края и на Михаил Горбачов като съветски ръководител. Той остана в историята като първи и единствен президент на СССР.
Въпреки че доста се противеше на разпадането на съюза, в края на същата година бащата на перестройката подаде оставката си. Това стана малко след подписването на документа за разпадането на СССР в Беловежката гора в Беларус. И до днес той е сред руските и съветските лидери с най-нисък рейтинг.
Много хора не могат да му простят разпада на СССР, въпреки че по време на перестройката Михаил Сергеевич разкри цялата истина за ужасите на сталинизма. Мразят го и у нас, макар той да реабилитира официално стотици българи, жертви на режима на Сталин. Много преди това те бяха оправдани, но поради липса на доказателства. Горбачов ги обяви за невинни поради липса на престъпление. В това е голямата разлика.
След като сдаде властта, Горби основа своя “Горбачов-фонд”. Той обикаля света и чете лекции. Периодично зложелатели пускат фалшиви информации за смъртта му. Последният случай бе преди по-малко от две седмици. В момента Горби е на 80 години.
Елцин стана цар Борис. Избран от парламента на Русия за президент през 1991 г., той подписа Беловежкото съглашение заедно с колегите си Леонид Кравчук от Украйна и Вячеслав Кебич от Беларус. Така СССР прекрати съществуването си. Елцин стана пълновластен господар на Русия. Той спечели президентските избори на два пъти - през 1992 и 1996 г. Макар да въведе демократични закони, управлението му бе белязано от анархия и разграбване на държавата. Това бе началото на възхода на руските олигарси.
Самият Елцин стана обект на подигравки заради страстта си към алкохола. Той често боледуваше и претърпя няколко сърдечни операции.
На 3 октомври 1993 г. срещу Елцин бе организиран пуч. Той бе вдъхновен от Конгреса на народните депутати, който президентът разпусна два дни по-рано. Сред народните представители преобладаваха противниците му. Този път се проля доста повече кръв, отколкото през 1991 г. Елцин прати добре познатата Таманска дивизия срещу Белия дом и тя започна да обстрелва сградата. При размириците в Москва загинаха над 100 души.
Борис Елцин подаде съвсем неочаквано оставка навръх 31 декември 1999 г., въпреки че до края на втория му и последен мандат оставаха броени месеци. Самият Борис Николаевич препоръча за свой наследник Владимир Путин. Елцин почина от остра сърдечна недостатъчност на 23 април 2007 г. на 76-годишна възраст. /"24 часа"
Вашите коментари