Висшият съдебен съвет (ВСС) се събира днес на извънредно заседание по искане на служебния вицепремиер и министър на правосъдието Андрей Янкулов, който настоява да бъде определен нов изпълняващ функциите главен прокурор.
На дневен ред е само една точка – кадровото решение за временното ръководство на прокуратурата.
„Правно нетърпимо“ – защо министърът атакува статута на Сарафов
Янкулов определя като „нетърпима“ ситуацията, при която Борислав Сарафов продължава да е и.ф. главен прокурор след изтичането на законовия лимит за временно изпълнение на поста. В мотивите и публичните си изявления той посочва, че държавното обвинение не може да остане „заложник“ на спор, който блокира нормалното функциониране и подкопава доверието в правосъдието.
В интервю за БНР министърът постави въпроса и в човешки план – защо институцията трябва да зависи от една фигура, при положение че „има и други прокурори“, които могат временно да поемат функциите.
Ключът е в „шестмесечния таван“ в Закона за съдебната власт
В основата на спора стои разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, която въвежда изрично ограничение: едно и също лице няма право да изпълнява функциите на главен прокурор (както и на председателите на ВКС/ВАС) за срок по-дълъг от 6 месеца, независимо дали има прекъсвания.
Сарафов е определен за и.ф. главен прокурор с решение на Прокурорската колегия на ВСС на 16 юни 2023 г. След влизането в сила на промените около временните назначения се формира тълкуване, че крайният срок за неговия статут е 21 юли 2025 г. – дата, която се превърна в „вододел“ за легитимността на актовете му.
Две институции – две линии: ВСС срещу съдилищата
Прокурорската колегия на ВСС защитава позиция, че шестмесечният лимит не важи за „заварения случай“, тъй като Сарафов е избран преди промяната и нормата не е с обратна сила.
Паралелно с това обаче, според информацията, на която се позовава Министерството на правосъдието, върховни съдии и други съдилища приемат обратното – че след 21 юли 2025 г. липсва легитимен и.ф. главен прокурор, което вече води до отказ да се разглеждат определени искания, подписани от Сарафов (например по производства за възобновяване на дела).
Именно този „двуглас“ създава риск за правната сигурност – тема, която засяга не само София, а всички градове: от големите областни центрове до малките общини, където хората очакват прокуратурата да работи предвидимо по измами, домашно насилие, пътни инциденти и други казуси от ежедневието.
Конституционният съд вече е сезиран
Допълнително напрежение внася фактът, че Конституционният съд е допуснал за разглеждане искане, свързано със спора дали след 21 юли 2025 г. Сарафов може да упражнява правомощията на и.ф. главен прокурор. Делото е именно за въпросната разпоредба в ЗСВ и в мотивите си КС може да даде отговор и по ключовия детайл – важи ли шестмесечният лимит и за „заварени“ назначения.
Протести пред ВСС: „Операция: Нищожен 2“
Темата излезе от правните текстове на улицата. Граждани се събраха на протест с искане за оставка на Сарафов, организиран от инициативата „Правосъдие за всеки“ под наслов „Операция: Нищожен 2“, като част от протестиращите тръгнаха на шествие към сградата на ВСС.
Какво може да се случи оттук нататък
Днешното заседание е тест дали кадровият орган ще потърси изход от кризата в рамките на действащия закон и натрупаната съдебна практика. Янкулов заявява, че има идеи за номинации, но крайното решение – дали да се стигне до ново временно назначение и как – зависи от ВСС.
За хората извън юридическите среди залогът е прост: ще има ли яснота кой и на какво основание ръководи държавното обвинение – институция, която влияе пряко върху това дали наказателното правосъдие работи еднакво в цялата страна.
Вашите коментари