Народното събрание прие на първо четене законопроект за възстановяването на Комисията за противодействие на корупцията. Решението беше подкрепено със солидно мнозинство от 153 гласа „за“, дошли от народните представители на коалициите „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ). Против проекта гласуваха 13 депутати от ДПС, а представителите на „Възраждане“ избраха да не участват в гласуването.
Новата структура се явява ключов ангажимент на страната ни в изпълнение на изискванията по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тя ще има за цел да проверява декларациите за имущество и интереси на заемащите публични длъжности, както и да установява случаи на конфликт на интереси.
Новият управленски модел на КПК
Предвижда се комисията да бъде изградена от петчленен състав, формиран на балансиран принцип между различните власти:
-
Един член се избира директно от Народното събрание;
-
Един член се назначава от президента на републиката;
-
По един представител избират Общите събрания на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС);
-
Един член излъчва Висшият адвокатски съвет.
Мандатът на комисията ще бъде 5 години, без право на повторно преизбиране на членовете. Председателството ще се сменя на ротационен принцип на всяка една година. Контролът ще се осъществява чрез редовно отчитане пред парламента на всеки 6 месеца и внасяне на подробен годишен доклад.
Критиките на опозицията: Възкресяване на стария модел
От трибуната на Народното събрание Петър Петров от „Възраждане“ изрази сериозен скептицизъм относно това дали новата структура ще доведе до реални резултати. Той припомни, че органът се „възкресява“ едва четири месеца след неговото закриване и това се случва единствено под външен натиск за усвояване на средствата по ПВУ. Според Петров законопроектът запазва почти същите правомощия, механизми на работа и структура, което няма да промени крайния резултат, а парламентът ще остане без реален контрол върху дейността на комисията.
Подкрепа с условия и искане за ефективност
Въпреки че подкрепиха текстовете на първо четене, от Демократична България настояват за сериозни корекции между двете четения, най-вече в посока отпадане на разследващите функции на органа. Надежда Йорданова оцени структурата като балансирана по отношение на неутралността, но обърна внимание на „сляпото петно“ в родното правосъдие — липсата на наказателно преследване за сложни и социално значими форми на корупция. Тя даде пример с Италия, където се налагат присъди за висши чиновници за корупционни схеми с медицинско оборудване, докато у нас масово се съдят лица за дребни подкупи от 200 лева за решения на ТЕЛК, районни кметове или областни управители.
Мирослав Иванов (ПП) подкрепи тезата за нуждата от ефективно разследване на случаи на внезапно и неоснователно забогатяване, купуване на имоти на занижени цени и получаване на луксозни автомобили. Той даде пример с парадоксални случаи, в които собственик на стар автомобил за една нощ се превръща в милионер. Иванов подчерта, че успехът на реформата вече няма да зависи от текстовете на хартия, а изцяло от това дали новото управляващо мнозинство ще прояви реална политическа воля за борба с корупцията, или ще продължи да поставя политически чадъри.
Вашите коментари