Николай Денков допусна вариант за две парламентарни групи, докато „Да, България“ настоява за коалиционно споразумение и по-ясен път към общ политически субект.
ПП-ДБ влизат в 52-рото Народно събрание с общи приоритети, но и с първи видим спор за формата, в който ще работят като опозиция. Дни преди старта на новия парламент Николай Денков от „Продължаваме промяната“ допусна възможността коалицията да се яви с две отделни парламентарни групи, докато „Да, България“ настоява за обратното — повече единство, коалиционно споразумение и пътна карта към общ политически субект.
На този етап партньорите са единодушни по няколко основни теми: редовен бюджет, мерки срещу икономическите последствия от кризата в Близкия изток, старт на съдебната реформа и избор на нов Висш съдебен съвет. Има съгласие и за обща президентска кандидатура на изборите през есента. Но съгласието по целите вече не прикрива различията по въпроса как ПП-ДБ трябва да функционира — като по-свободна коалиция или като по-ясно структуриран политически субект.
Денков постави въпроса прагматично. По думите му решението дали ПП и ДБ да са една или две парламентарни групи трябва да бъде взето от самите народни представители. Той посочи, че размерът на групата има значение, но при две групи може да има и процедурни предимства — например повече позиции при заместник-председателите на парламента и различно участие в комисиите. „Ясно е обаче, че като отделни групи ще бъдем по-малки“, каза Денков пред Нова телевизия.
Аргументът му е свързан и с изборния резултат. Ако ПП-ДБ беше втора политическа сила, общата група щеше да има допълнителна тежест заради възможността за втори мандат. Това обаче не се случи. Според официалните данни на ЦИК коалицията получава 408 846 гласа, или 12.618%, и 37 мандата — след „Прогресивна България“ със 131 мандата и ГЕРБ-СДС с 39.
От „Да, България“ виждат проблема по друг начин. Националният съвет на партията определи изборния резултат като неудовлетворителен, въпреки ръста на гласовете, и посочи липсата на коалиционно споразумение като причина за слаба координация, разнопосочни послания и затруднено следване на обща стратегия. Затова партията настоява за споразумение с ПП и ДСБ, което да уреди органи за управление на коалицията, правила за решенията, работата на парламентарната група, общи щабове и критерии за номинации.
Тук е същината на спора. За „Да, България“ по-ясната структура е условие за ефективна опозиция. Ивайло Мирчев го формулира така: коалиционно споразумение за 52-рото Народно събрание е нужно, „за да можем да бъдем ефективна опозиция“. Според него избирателите очакват „ясен политически субект с ясно лидерство“.
За ПП обаче идеята за единен политически субект звучи като риск от сливане в дясното пространство. Денков подчерта, че „Продължаваме промяната“ се самоопределя като центристка и национална партия, а не като формация, която иска да се затвори в традиционната градска десница. „Ние сме много далеч от това да бъдем една партия“, заяви той. В позиция на ПП след интервюто същата теза беше повторена: сътрудничеството ще продължи, но „всеки развива своите силни страни“.
Темата за две парламентарни групи не е само техническа. Според информацията на сайта на Народното събрание минималният брой депутати за парламентарна група е 10, а всеки народен представител може да членува само в една група. При 37 мандата ПП-ДБ има числена възможност за разделяне, но политическата цена би била видима: коалицията ще трябва да обясни защо говори за общ кандидат за президент и общи приоритети, докато институционално се разделя в парламента.
Президентската номинация допълнително усложнява картината. Денков вече посочи Андрей Гюров като „основното име“, което ПП обсъжда, докато Ивайло Мирчев беше по-предпазлив и заяви, че ранното говорене за имена вреди. Самият Гюров преди това каза пред БНР, че подобно решение не се взима емоционално, а изисква време и спокойствие.
Така ПП-ДБ се оказва пред двоен тест. Първият е външен — дали ще бъде убедителна опозиция на новото управление. Вторият е вътрешен — дали ще успее да изглежда като единен проект в момент, когато собствените ѝ лидери все по-често обясняват различията помежду си.
Възможността за две парламентарни групи може да даде процедурни ползи. Но политически тя би изпратила сигнал, че коалицията влиза в новия парламент не с решен проблем за единството, а с отложен спор. А при предстоящ президентски вот това може да се окаже по-важно от всяко място в парламентарна комисия.
Вашите коментари