Софийският градски съд е отказал регистрация на партията на Лютви Местан - Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ). В позиция до медиите от лидерът на ДОСТ Лютви Местан заявява, че решението на съда е лоша новина не за ДОСТ, а за България, за демократичния и евроатлантически образ на страната ни.
Местан е категоричен, че още в понеделник ще обжалват това решение пред Върховния касационен съд (ВКС). От ДОСТ изтъкват, че партията е учредена в пълно съответствие не само с Конституцията на Република България, но и със Закона за политическите партии. Местан очаква ВКС да вземе предвид този факт, който дефинитивно се съдържал и в заключението на българската прокуратура.
По време на открито заседание прокурорът е заявил, че учредителните актове на ДОСТ са в пълно съответствие и с Конституцията, и със Закона за политическите партии, и на това основание призова съда да регистрира партията.
Припомняме, че на 27 юни на кратко заседание съдът обяви, че ще се произнесе в двуседмичен срок за регистрацията на партията на Лютви Местан. На 8 юни СГС обяви, че в заявлението за регистрация на партията са открити нередности, които трябвало да бъдат отстранени. На 2 юни Местан е подал жалба за забавянето на производството по регистрация, в която се твърди, че то е неоснователно. В отговора си на 8 юни председателят на съда заявява, че забавянето е заради нередностите.
В позицията си Местан припомня, че са поискали съдията, определен да гледа фирменото дело за регистрацията на ДОСТ, да бъде отзован. Искането си аргументират с това, че с разпорежданията си за тълкуване на определени думи и изрази с пределно ясно значение, съдийката породила основателни съмнения в своята обективност и безпристрастност.
Мотивите за отказа за регистрация превръщали съмненията в убеденост, че съдийката е пристрастна и необективна, твърдят още от ДОСТ. Били добавени два нови мотива, които според хората на Местан са абсолютно несъстоятелни.
Първият бил, че абревиатурата на партията ДОСТ е била турска дума. За да докаже тази си теза съдийката се позовавала на „Български тълковен речник”. От ДОСТ изтъкват, че точно по този начин тя отричала собствената си теза, защото не се позовавала на турския тълковен речник, а на български.
В лексикалната система на българския книжовен език има много думи от чужд произход, като демокрация, парламент, институция, политика, министър и прочие. И ДОСТ е една от тях, при това в нашия случай е абревиатура, която не е лексема в класическото разбиране като останалите, подчертава Лютви Местан в позицията си.
Той обръща внимание, че името на партията все пак е Демократи за отговорност, свобода и толерантност.
Според него фактът, че думата е налична в „Български тълковен речник“, доказвал, че тя е част от лексикалната система именно на българския книжовен език.
Местан коментира, че по логиката на съдията следва да се заключи, че ако една партия избере да се нарече демокрация, би трябвало да не получи регистрация. Трябвало да бъдат забранени и всички останали партии, в чието наименование се съдържа чуждата дума „демокрация”.
Така например наименованието – абревиатура на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума. Думата „герб” в българския език идва от немската дума „erbe” (наследство). Това двоен стандарт ли е при регистрацията на политически партии в България?!..., пита Местан.
Той намира втория мотив за още по-несъстоятелен. Посочвало се, че повечето членове на ДОСТ били етнически турци и затова партията била етническа. Лютви Местан не желае да коментира оспоримостта на тезата за съответствие между име и етническа принадлежност. Той обаче подчертава, че не членският състав, а политическите цели определят дадена партия като етническа или неетническа.
От ДОСТ са категорични, че като цели несъмнено са национална либерална партия. Те изтъкват, че по логиката на съдията и другите български партии би следвало да бъдат определени като етнически, респективно забранени, защото в тях преобладаващата им членска маса така или иначе е от един етнос. Това дискриминация на етноси ли е?!..., питат още от партията и допълват, че освен това субект на конституционното право на сдружаване е гражданинът, без значение на етническата му и на религиозната му принадлежност. /news.bg
Очаквайте подробности...
Вашите коментари