Проектът за антитерористичен закон дава допълнителни възможности на службите и държавата да реагират и е политически сигнал към обществото и международните партньори, че България предприема стъпки в тази посока, въпреки че не всички инструменти, с които разполагат службите, сега са изчерпани.
Това мнение изрази в предаването "12+3" по БНР проф. Димитър Димитров, ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност" в УНСС, който определи закона като символичен сигнал за действия в тази посока. Той разгледа предвиденото в закона участие на армията като положителен елемент при повишено ниво на заплаха, защото по принцип имаме ограничени ресурси за отбрана и сигурност, а хората от въоръжените сили, по думите му, могат да допринесат при пряка и видима от всички заплаха:
Това "развързва ръцете", за да не се губи излишно време в някои ситуации.
Връзката между срещата на НАТО на върха и законопроектът за тероризма е косвена, подчерта проф. Димитров. Няма черно-бяла ситуация, така преподавателят обобщи медийните дискусии под мотото "свобода или сигурност", които съпровождат разглеждането на законопроекта.
Запитан дали британският референдум ще повлияе върху посоката на разговорите в НАТО за ролята на Алианса по време на срещата на върха във Варшава, той отговори, че излизането на Великобритания от Европейския съюз няма да се отрази върху ролята и мястото ? в НАТО и тук няма опасения.
Преди настоящата среща има по-голяма неяснота относно крайните решения, с които форумът ще излезе, подчерта още Димитров и допълни, че има няколко набелязани за обсъждане теми във Варшава, сред които източният фланг и мигрантската криза, киберсигурността и разширяването на Алианса и по тези теми от дневния ред изходът не е предизвестен, както при предишни срещи на върха.
Проф. Димитров смята, че България е трябвало да бъде по-настоятелна за общата гранична охрана на еврограниците – и вместо да изкарваме армията, по южните граници на ЕС да патрулират чужди гранични служители.
Вашите коментари