Безпомощност и арогантност виждаме в хаотичните реакции на премиера Борисов с поредните подскоци в опит за реагиране на "пожарите", които избухват отвсякъде и парят под краката му.
Причината за връхлитащите го проблеми е ограниченият му капацитет, работата на парче, вечното тичане след събитията, най-общо - липсата на ясно обоснована политика, премислена програма за всички сектори, характеризираща се с последователни стъпки във времето и желязна вътрешна логика. Затова и всеки бегъл опит за нещо различно от неговите егоцентрични, тоталитарни виждания или се парира, или се елиминира в зародиш.
Последната седмица премина под знака на вълненията от оставката на вътрешния министър Веселин Вучков. Тя доведе нашия премиер до екзалтирана нервност, която той не успя да скрие и на пресконференцията му с президента на Азербайджан, дори гласът му на моменти преминаваше във фалцет. Гневната му реакция обаче не идваше от печалното положение, в което се намира държавата ни, от 16-милиардния нов дълг, с който той благоволи да я зароби, от трещящата по шевовете си икономика и разбалансираната външна политика, а от това как щяла да изглежда тази оставка в очите на собствените му ментори отвъд океана.
Лично не познавам министър Вучков. Но досега ми се струваше, че той се различава от предшествениците си с много по-ясна лична гледна точка, аргументирана правно. Възприемах го като професионалист с кауза, а не като поредния послушковец. Още повече, че на пръстите на едната ръка се броят хората, които са с нужния опит и образование (както изглеждаше, че е в случая с Вучков-бел.а.), способни да набележат реформи и да се заемат с промяна на системата. Някак си поне плахо да дръзнат, въпреки царящите повсеместно страх и малодушие.
В този дух бих искал да дам един пример, почерпен от личния ми опит. На 1 март 2013 г. издадохме книгата "Пряката демокрация: Ключът за/на Реформа", в написването на която участваха 60 души. 19 от тях пожелаха анонимност, защото, ако се разберат имената им, ще си имат неприятности. Истина ви казвам: това става в днешна демократична Европа със "свободни медии" и свобода на мисълта и словото! Главата за МВР бе написана от няколко работещи в системата специалисти на всички нива и там реформите са обосновани много ясно. Бе обяснено защо огромният, останал още от епохата на социализма, административен апарат трябва да бъде безпощадно намален. Накратко, бе подчертано, че реформата в МВР трябва да е ДРАСТИЧНА, за да заработи системата. Струва ми се, че министър Вучков е чел книгата, защото доста от предложените от нас идеи се прокрадваха и в неговото говорене. Няма лошо! Идеите са за това – да се заимстват и развиват, стига да не се изкривяват, изкористяват и обръщат наопаки.
В продължение на няколко дни се насилих (един мой приятел казва: "не гледам телевизия, за да не се омърся"-бел.а.) да гледам протагонистите – телевизионни водещи и всякакъв вид постоянни гастрольори, които още преди да си отворят устата, е ясно какво ще кажат. Така и не разбрах как тези царе на нищоказването и изтощителното бръщолевене не видяха/ все пак, между тях има умни хора-бел.а./, най-съществения проблем в ситуацията и нейното развитие?
А проблемът е, че бе повторен моделът с абстрактния глуповат въпрос "КОЙ?".
Когато ДПС принуди социалистите да назначат Пеевски за началник на ДАНС, това не се прие от хората и те излязоха на улицата. И с право. Тогава, чрез този ход, една политическа партия постави свой лоялен човек на ключов пост, за да има контрол и облаги от ключова институция. Това се случи. Сега за този контрол се сборичкаха три лобита: Първо, стоящата зад президента и медийния му рупор котерия, представена парламентарно от Реформаторския блок. Второ- ГЕРБ начело с Бойко Борисов. И трето - ДПС, начело с известно КОЙ. Досега Борисов се стремеше да балансира интересите на този триглав Цербер като подаваше кокалчета на всяка от главите му. Но бесният пес скъса синджира: професионалистът Вучков извърши нещо, което професионалист не прави – дезавуира премиера пред най-важния му съюзник и крепител.
Както и да се оправдава, каквито и доводи да изтъква в полза на подаването на оставката и най-вече – на нейния тайминг – те няма как да не бъдат изсмукани от пръстите и нерелевантни. Истинският професионалист, добронамерен към правителството и загрижен за реформите, би направил това поне няколко дни след въпросното посещение. Действията на Вучков обаче показаха, че са продиктувани от задкулисието и неслучайно се стигна дотам крисивите-умните-имотните да тръгнат да протестират… не за липсата, а за наличието на министерска оставка. Къде спи "Гинес"?
Какво стана след това? Изваденият от равновесие Бойко Борисов захвърли всякакво балансиране между лобитата и взе вътрешното министерство на ръчно управление. Какво обаче означава това? С назначаването на Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи той постъпи още по-скандално и от аферата с Пеевски, тъй като единствената причина да постави точно този човек на точно този ключов пост бе, за да получи пълен контрол върху тази институция. Още по-зле от предишния случай, защото тогава бе назначена личност с някаква, макар и нищожна, професионална пригодност, докато сега се слага пълен аутсайдер, без опит, без никакви познания за системата, без никакъв авторитет сред служителите й. Само защото е послушен и верен на Борисов. Къде са сега красивите-умните-имотните?
В предишната си статия се обърнах към тях с въпроса: "Ехооо, къде сте, да не сте в правителството?" Ама защо ли питам, там сте! Да ви изброявам ли? /БГНЕС
-------------
Петър Клисаров, политолог и писател. Той е автор на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на протестите 2013 - 2014 г. " и др.
Вашите коментари