Основен проблем пред бизнеса и населението в момента е изключително лошият инвестиционен климат в страната.
Твърденията на няколко поредни правителства, че са създали едва ли не данъчен рай за предприемачите у нас, в сравнение с цяла Европа, и имаме една от най-стабилните финансови системи изобщо не могат да се разглеждат сериозно. Данъчните ставки, сами по себе си не могат да сработят. За да се подобри инвестиционният и бизнес климат у нас е необходимо радикално намаляване или отстраняване на всички изкуствено създадени процедури и препятствия в икономическия живот. Зедно с това, трябва да функционира надеждно гарантирана система за спазване на Закона. За съжаление в България, „вътрешното триене“ във всички процедури на инвестиционния процес е много по-високо от всички останали страни членки на ЕС. Може би гр. Варна, в концентриран вид събира всички най-отрицателни черти на този проблем от цяла България. Практически бизнесът в този град последните 7-8 год. методически бе гонен и смачкван.
Какво е необходимо да се направи незабавно:
1.Развитие на транспортната инфраструктура в региона.
Не се прави нищо по магистрала „Хемус“ и „Черно море“. Блокира се и проекта за изграждане на новото пристанище и превръщане на първо до четвърто корабно място на Пристанище Варна Изток в новия акцент на града. Градът ни практически няма съвременна транспортна връзка, нито с Южна България, нито със София. От две – три години бяха отрязани основните туристически чартърни полети към летището на Варна. Естествено е, че това се прави с цел пренасочване на целия икономически интерес и потенциал към други райони. Резултатите от това са видими за всички – бурно развитие на Бургас и целия южен район и западане на Варна и североизточното крайбрежие. Не можем да не сме възмутени и от безобразното отношение на Държавата към развитието на Железопътния транспорт. Само за отбелязване – средната скороста за товарните ни превози през страната от точка до точка е 12 км./час. Кой нормален човек ще прави бизнес с такъв тип транспортна система, а тя е призната в цял свят, като най-ефективна, екологична и бърза. Тя е единствената, която е с по – ниска зависимост от течните горива (а може би и заради това е подтискана?).
2.По-ограничена намеса на държавата и общината във функционирането на бизнеса.
Решително съкращаване на сроковете за всички процедури по съгласуване и издаване на разрешителните за различните инвестиционни проекти при строго съблюдаване на закона. И стриктен контрол за тяхното спазване. Ярък пример за безобразията в това отношение е Община Варна. При ясно разписани законови срокове за различните процедури от по 30 или 14 дни, в нашия град инвеститорите, без значение от техният калибър, губят понякога по няколко години от придобиването на терена до осъществяването на съответния проект. Същият проблем стои и пред държавните институции и учреждения. Самите министерства и техните териториални органи в момента са най-големите нарушители на законовите срокове за всички процедури, свързани с инвестиционната дейност. Проточването на конкурсите и търговете за неопределено време, забавяне на дължими плащания с години, съсипват бизнеса.
3.Засилване регулаторните функции на държавата.
Тя трябва срочно да влезе в ролята си на регулатор на всички услуги, предоставяни на населението от различните присъединителни дружества – така наречените ютилити компании. За бизнеса са напълно ясни, но неприемливи политическите и популистки тенденции във функционирането на ДКЕВР. Задържането на цените за крайните потребители на различните услуги – електроенергия, вода и др. , при грубо незачитане на обективните реалности доведе до катастрофално състояние проблема с присъединяването към електропреносната мрежа на нови, изрядни потребители и при трите оператора. Различните инвеститори са принудени да чакат с години присъединяване към мрежата, при положение, че надлежно са платили всички такси. Непредвидими са сроковете за съгласуване на всеки документ, изискван по ЗУТ с Енерго-разпределителните дружества. Това води до невъзможност за управление и прогнозиране на всеки инвестиционен процес, а за външните инвеститори – най-простото решение е отказ от работа на територията на България.
4.Положението във ВиК сектора е не по-малко трагично.
Липсата на реформи в сектора е създала предпоставки за съсипване на цели райони, в переспективите им за урбанизация и развитие. Само един, близък за нас пример: Заради отказа на държавата и Община Варна от своевременно решаване на проблема с недостатъчния капацитет на „ПСОВ Златни пясъци“, бе забранено издаването на разрешителни за строеж на нови обекти, северно от к.к. „Св. Константин и Елена“. Проблемът за всички инвеститори, закупили парцели в едни от най - красивите части на Варненските курорти стана грандиозен и непреодолим. Причините за нерешаване на този проблем са коментирани дълги години, но до решаването му още не се е стигнало. Това простичко означава - блокиране на инвестиционните инициативи северно от гр. Варна. Неизградената водна инфраструктура южно от Варна – извън кв. Аспарухово и Галата, също не е позволява съвременно развитие на тези райони.
В заключение трябва да подчертая, че новото управление на страната в каквато и конфигурация да бъде то след 05.10.2014г. ,трябва срочно да се заеме с решаването на икономическите, инфраструктурните и транспортни проблеми на региона. В противен случай варненският регион от перла на българското Черноморие все повече ще приема характеристиките на бързо западащ район, на който ще са необходими десетилетия, за да се възтанови и придобие облика на привлекателен европейски морски град.
Вашите коментари