България отбелязва днес, 1 ноември, Деня на народните будители – празник, посветен на книжовниците, просветителите, духовниците, революционерите и обществените дейци, съхранили през вековете българското слово, култура и национално самосъзнание.
Сред личностите, които традиционно свързваме с народното будителство, са св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов.
Празникът не е посветен единствено на историческите личности. Съвременното му значение постепенно се разширява и към учители, учени, журналисти, творци, библиотекари и всички, които чрез знание, образование и обществена позиция допринасят за развитието на обществото.
Началото е поставено в Пловдив
За първи път Денят на народните будители е отбелязан през 1909 г. в Пловдив. Идеята постепенно получава национална подкрепа.
През 1922 г. тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да бъде определен за ден, в който България да отдава почит на своите духовни и обществени водачи. Предложението е прието от Народното събрание през декември същата година.
С указ на цар Борис III от 3 февруари 1923 г. 1 ноември официално е определен за празник в памет на заслужилите българи.
В тогавашните документи идеята е денят да бъде посветен на „далечните и близки строители на съвременна България“ – формулировка, която показва, че още при създаването му празникът не е бил ограничен само до Възраждането.
Почти половин век прекъсване
След 1945 г. официалното отбелязване на Деня на народните будители е прекратено.
Традицията е възстановена след демократичните промени. На 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание приема законова промяна, с която 1 ноември отново става официално Ден на народните будители и неприсъствен ден за учебните заведения в страната.
Така празникът се връща в обществения календар след близо пет десетилетия прекъсване.
Кои са будителите днес
Исторически празникът е свързан с хората, които в периоди без собствена държава или при тежки обществени изпитания са съхранявали езика, образованието и националната памет.
Днес понятието „будител“ няма официален списък и не се изчерпва с известните имена от учебниците.
То може да бъде отнесено към учителя, който успява да събуди любопитството на учениците си; към учения, който защитава фактите; към писателя и журналиста, които пазят силата на думите; към културния деец, библиотекаря или общественика, които съхраняват паметта и знанието.
Затова 1 ноември е не само ден за почит към миналото, а и повод за въпрос към настоящето – кои са хората и институциите, които днес успяват да поддържат критичното мислене, образованието и обществената отговорност.
Празник и на знанието
Денят на народните будители е свързан и с професионалните общности на журналистите и учените. По традиция на 1 ноември се отбелязват и Денят на българската журналистика и Денят на българските учени.
В училища, университети, библиотеки и културни институции в цялата страна празникът се отбелязва с церемонии, срещи, изложби и инициативи, посветени на българската история, литература и образование.
Денят на народните будители напомня, че обществото има нужда не само от институции и закони, но и от хора, които пазят знанието, задават неудобни въпроси, защитават културата и предават натрупаното на следващото поколение.
Автор: Nakratko.bg
Вашите коментари