Държавата започна мащабни проверки в централните складове на големите търговски вериги с цел да проследи как се формират цените на основните хранителни продукти – от производителя и доставчика до щанда в магазина.
В акцията участват Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните. Всяка от институциите извършва проверки в рамките на собствените си правомощия.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви, че проверките ще обхванат всички централни складове на големите търговски вериги.
Целта е да бъдат събрани данни за доставните цени, произхода на храните, движението им по веригата и крайната цена за потребителя. След анализ на информацията проверките ще бъдат разширени и към доставчици, производители и посредници.
Според Абровски държавата ще проследи и каква част от предлаганата продукция е българска и по какви причини в определени случаи веригите предпочитат вносни стоки.
„Ще тръгнем към доставчици, към производители, към прекупчици, за да можем да разберем кой как доставя, откъде доставя“, заяви министърът.
Проверките идват след серия от данни, обявени от КЗП през последните седмици. Комисията твърди, че при някои основни хранителни продукти е установила разлики между доставните и продажните цени от 99 до 141 процента. Сред посочените примери са масло, сирене и зеленчуци.
Председателят на КЗП Мая Манолова заяви, че според комисията подобни нива са значително по-високи от обичайните в други държави от Европейския съюз. От КЗП посочват като ориентир надценки от около 20–30 процента в зависимост от категорията на стоките.
Манолова отхвърли и аргумента на търговските вериги, че надценката не е равнозначна на печалба, като заяви, че спорът не обяснява защо при някои продукти разликата между доставна и крайна цена е толкова голяма.
Търговските вериги оспорват начина, по който КЗП представя данните.
Сдружението за модерна търговия, в което членуват част от най-големите вериги в страната, твърди, че надценката включва редица оперативни разходи – заплати, транспорт, електроенергия, наеми, загуби от бракувани стоки и други – и не представлява чиста печалба. Според организацията нетната печалба в сектора е в пъти по-ниска.
Сдружението оспорва и част от европейските сравнения, използвани от КЗП. Според позицията му в някои случаи ценови индекси на Евростат са били интерпретирани като търговска надценка. Индекс от 140 например означава цена с 40% над определена сравнителна база, а не автоматично 140% търговска надценка, подчертават от организацията.
Спорът между регулатора и веригите се изостри през последните седмици на фона на повишаващите се цени на редица основни храни.
Проверките в складовете трябва да дадат на институциите достъп до по-пълна информация за цялата верига – от покупката на стоката до продажбата ѝ на крайния потребител.
От Министерството на земеделието заявяват, че след събирането на първоначалните данни контролът ще продължи назад по веригата – към производители, доставчици и посредници.
От КЗП вече съобщиха и че информация за определени разходи на големи търговски дружества ще бъде предоставена на НАП за допълнителен анализ. Според Манолова при проверки на публични финансови отчети са установени значителни разходи за консултантски услуги и плащания към свързани лица.
Предстои резултатите от съвместните проверки да покажат дали високите крайни цени при определени продукти се формират основно при търговците на дребно, по-рано във веригата на доставките или са резултат от комбинация от разходи и пазарни фактори.
Автор: Nakratko.bg
Вашите коментари