Почина певецът, композитор и поет Михаил Белчев, съобщи за БТА съпругата му Кристина Белчева.
Поклонението ще се състои на 9 април, четвъртък, от 13 часа в Народния театър „Иван Вазов".
Поклон пред поета на мелодията на любовта, написаха в профила си във Фейсбук от Съюза на артистите в България по повод кончината на Белчев. „Лек полет на един голям музикален артист, носител на „Икар" за цялостно творчество. Ще пазим спомена за него в сърцата си", се казва в публикацията.
Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г. в София. На 10-годишна възраст постъпва в хор „Бодра смяна“, където пее шест години под диригентството на Бончо Бочев. Дебютът му като солист е с песента „Кати“ (1967).
Завършва четвърти курс на Висшия минно-геоложки институт в София, където заедно с Найден Андреев създава на аматьорски начала група „Пчелите“. През 1972 г. се дипломира със специалност „Режисура“ и „Телевизионна режисура“ в Драматическия факултет на театралната академия „Черкасов“ в Ленинград, СССР.
Става популярен с първата си записана песен в Българското национално радио - „Кой София с обич заля“ (1968), по негов текст и музика на Найден Андреев. С нея участва в IX Световен фестивал на младежта и студентите в София. През 1969 г., заедно с певицата Емилия Маркова, представя България на международен конкурс в Сочи, откъдето се завръща с медал „Патрис Лумумба“. Същата година получава популярност с песента „Закъснели срещи“ по музика Петър Ступел и текст Петър Караангов, отличена с първа награда на фестивала „Златният Орфей“, изпълнена в дует с Мария Нейкова. Михаил Белчев приема именно това свое участие за начало на професионалната си кариера.
През 70-те години на ХХ век изгражда собствен стил като певец, композитор и текстописец. През 1972 г. печели втора награда на фестивала „Златният Орфей“ с песента „С пламъка на мама“ (в дует с Емилия Лазарова, текст Кирил Масларов). Същата година излиза и първата му дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон“.
Режисьор е на телевизионни спектакли и филми, сред които и първия телевизионен пантомимен спектакъл „Кръговрат“. През 1984 г. по негова идея е подготвен спектакъл, посветен на Мерилин Монро по пиесата на Митко Христов. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Името му е включено в алманаха „Кой кой е“ в световната поп музика, издание на „Кембридж" за 1996/1997 година.
От 2008 до 2013 година е директор на Столичната библиотека.
В творческата му биография има над 1000 стихове за песни, няколко стихосбирки, три дългосвирещи плочи, издадени от „Балкантон“, десетки награди от наши и международни конкурси. Почти няма български изпълнител, който да не е пял песен по негов текст.
Първата песен по негов текст е „Защо не тичаш, Мария…“. Следват „Докога?“ по музика на Александър Бръзицов и изпълнение на Нели Рангелова, спечелила две международни отличия - през 1983 г. в Братислава „Сребърна лира“ и в Сопот, Полша, през 1984 г. Сред най-популярните му песни са „Булевардът“, „Младостта си отива“, „Не остарявай любов“, „Откровение“, „Приятелство“.
Първият му издаден албум е „Къде сте приятели“ (1972), следван от „Двойник“ (1977), „Преквалификация“ (1987), „Човек за прегръщане“ с песни по негови стихове (1994), „Късна любов“ (1996), „Мила моя“ (2000) и др.
Автор е на стихосбирките „По първи петли“ (1987), „Човек за прегръщане“ (1994), „Не всичко е пари, приятелю“ (1997), „Поезия“ (2000 - 2001), „Поезия/Poesie“ (2001, билингва на италиански).
През годините е работил с композиторите Александър Бръзицов, Зорница Попова, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян. Негови песни са част от репертоара на едни от най-изявените български изпълнители, сред които Йорданка Христова, Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, дует „Ритон“, братя Аргирови, както и групите ФСБ, „Сигнал“, „Тоника“ и „Тоника СВ“.
Сред отличените му песни са „По първи петли“ – II награда на фестивала „Златният Орфей“ по музика на Стефан Димитров и изпълнение на Васил Найденов (1980); „Самота“ – „Бронзов Орфей“ по музика на Асен Гаргов в изпълнение на Лили Иванова (1982); „Моя любов“ – I награда по музика на Стефан Димитров в изпълнение на група „Домино“ (1984); „Огън и дим“ - голямата награда „Златният Орфей“ по музика на Александър Кипров и Цветан Владовски в изпълнение на дует „Ритон“ (1997); „С приятели е по-добре“ - I награда по музика на Александър Кипров и Цветан Владовски в изпълнение на дует „Ритон“ (1998), „Кажи ми докога“ – голямата награда „Златният Орфей“ по музика на Валентин Пензов в изпълнение на Маргарита Хранова (1998), както и множество други отличия от конкурси като „Мелодия на годината“ – „Пак ще се прегърнем“ (1983), изпълнена от ФСБ,- и „Бургас и морето“ – „Пиратски кораб“ (1997), изпълнена от дует „Ритон“ .
През 2024 г. излезе книгата му „Все по-близо до ангела". През март м.г. Белчев представи автобиографичната си книга „Ти ме повика, живот“.
През годините Михаил Белчев е удостоен с множество награди. През 1982 г. той получава орден „Кирил и Методий“ първа степен., през 1987 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. От фестивала „Златният Орфей“ е носител на четири първи награди ( 1969, 1984, 1990, 1998), както и на награда за цялостно творчество през 1996 г.. На 14 юли 2004 г. Михаил Белчев получава първата Националната литературна награда „Георги Джагаров“ на Съюза на българските писатели. Същата година е удостоен с званието „Почетен гражданин на София“. През 2011 г. е удостоен с Почетна награда на Министерство на културата – „Златен век“, за заслуги към българската култура. На 12 декември 2018 г. Михаил Белчев е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. Удостоен със званието „Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии“ (25 май 2021).
На 5 юни 2023 г. Михаил Белчев е удостоен със специалната награда на община Челопеч „Дървото на надеждата“ за цялостно творчество. На 19 март 2025 г. президентът Румен Радев връчва на Михаил Белчев Почетния знак на държавния глава „за изключителната значимост на цялостното му творчество към съвременното музикално и литературно изкуство, в знак на уважение към неговия всестранен талант, както и за активния му творчески и обществен принос към обогатяването и утвърждаването в национален и международен мащаб на българската култура“.
Поклон пред паметта му!
Вашите коментари