В третия ден от Рождество Христово православна църква почита паметта на Свети Стефан. Той е един от първите седем дякони, избрани да помагат на апостолите като се грижат за бедните и безпомощните.
Свети Стефан пръв от всички християни пострадал в името на Исус Христос. Заради това е наречен Първомъченик.
Историята му е описана в Библията (Деяния на светите Апостоли, гл. 6 и 7).
Имен ден днес имат над 230 000 българи, носещи имената Стефан, Стоян, Венцислав и техните производни. Името произлиза от гръцката дума стефанос или венец.
Свети Стефан е бил ръководител на дяконите, избрани от апостолите да се грижат за разрастващата се християнска общност в Йерусалим след Петдесетница, когато била основана Църквата. Защитавал вярата си в спор с еврейските първенци. Извлекли го извън града и го убили с камъни. Последните му думи били: "Господи, не им зачитай този грях".
Врачанският митрополит Григорий обясни:
"Прославен е от Светата Църква като първия мъченик за вярата и като такъв е почитан от целия християнски свят. Един от обичаните, от познаваните светии по всички краища на света и един от бързите помощници на всички, които го призовават. В днешния ден ние просим неговото застъпничество и ходатайство пред Бога".
Протойерей Йоан Куков от ротондата "Свети Георги" в София допълни:
"Стефан изпълнявал задълженията си в социалната дейност на Църквата. Освен това вършил и много чудеса и никой не можел да противостои на думите му".
Заради проповедите на Свети Стефан юдеите се озлобили срещу него и го обвинили в богохулство срещу Моисеевия закон и храма. Свети Стефан бил изправен пред Синедриона, където изнесъл пламенна реч:
"Тогава, изпълнени със злоба, първосвещениците се нахвърлили върху Стефана, извели го извън града и го убивали с камъни, а Стефан се молил за своите убийци: "Господи, прости им. Те не знаят какво правят".
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στ?φανος" (stéphanos). То символизира победа и чест, присъщи за Христовия следовник, увенчан с венеца на мъченичество. Ликът му се изобразява на лявата врата на иконостаса.
Младият Стефан бил посветен за дякон от учениците на Иисус Христос и също като тях вършел чудеса - изцелявал болни, прогонвал бесове. Когато била създадена християнската Йерусалимска община, за да поеме грижата за вдовиците и нуждаещите се, св. Стефан станал неин пръв служител – архидякон. Тя била справедливо устроена, а архидякон Стефан бил отдаден изцяло на грижата за хората. Юдеите завидели на Христовия последовател, който събирал около себе си много вярващи и го обвинили в богохулство пред Синедриона. Когато първосвещениците го повикали, той оборил пред тях всички обвинения и на свой ред ги изобличил в богоборство и убийства на пророците, предрекли идването на Спасителя. Съдниците на св. Стефан още повече се озлобили и го предали на тълпата, за да бъде убит с камъни. На лобното си място, св. Стефан се обърнал с молитва към Бога да прости на враговете му. А от върха на Елеонската планина, според Преданието, Света Богородица и св. Йоан Богослов наблюдавали подвига му и горещо се молели за него. С годините, свидетелствата за мъченическата смърт на светеца избледнели и едва в края на ІV век мощите му били открити. От тях се разнесло чудно благоухание, станали много чудеса и споменът за него засиял като образец на милосърдието и търпението.
Първоначално Църквата отбелязвала паметта му на 26 декември, след Рождество Христово, но след време, Константинопол определил 26 декември за честване на Събора на Пресвета Богородица. Почитането на светеца е преместено на 27 декември, но Католическата Църква продължава да отбелязва деня му на 26 декември.
Празникът на св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя.
С името на светеца е свързана Желязната църква "Свети Стефан" в Истанбул. /БНР
Вашите коментари