Днес църквата почита Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден. Наричат го още Богоносец , защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян. Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали.
На този ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.
Игнажден е традиционен народен празник. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени не работят, за да забременяват и раждат по-леко.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.
Ритуалите за Игнажен започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.
Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден.
Според вярванията на този ден имаме шанс да извикаме късмета си.
Тогава небето се отваря и чудото се случва.
Интересното е, че Игнажден е съвсем близо до зимното слънцестоене. На този ден в Северното полукълбо денят е най-кратък, а нощта – най-дълга.
След 20-ти декември денят започва да расте, т.е. годината тръгва към пролет и лято.
Затова по старому се счита, че Игнажден е Новата година. Огънят е земният символ на небесното Слънце.
Затова на Игнажден се пали огън, за да се помогне на Слънцето да тръгне към пролет, към разцвет. Няма значение дали ще запалим огнище или свещичка.
Ето кои са най-разпространените поверия за Игнажден:
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Вашите коментари