14-дневен срок поставиха жителите на незаконни постройки в дерето на „Максуда“ на местната власт да им реши жилищния проблем.
Хората очакват от управниците да им осигурят или общинска земя, на която да се заселят и да си вдигнат нови къщи, или фургони, или общински жилища. Алтернативата ромите я искат, тъй като в следващите седмици се очаква в дерето на „Максуда“ да влязат багери, които да съборят 54 от незаконните постройки. „Дадат ли ни място, където да се преместим, доброволно ще се махнем оттук и ще си плащаме сметките за ток, вода и данъците“, единодушни са хората.
Ако местната власт не измисли алтернатива, но пусне багерите в дерето, хората са готови на незабавен протест, коментира Ридван Сали, председател на неправителствената организация „Обновление“. „Ще е мирен протестът, но ако трябва, няма да е мирен. Ще блокираме жп линиите, или няма да излезем от къщите, за да не може багерът да ги събори“, заяви Сали.
Според него проблемът се крие в годините на мълчание от страна на местната управа. „Защо още в началото, когато започнахме да строим, никой не ни спря, а ни оставиха? Кметовете преди избори идваха при нас и ни обещаваха, че ако гласуваме за тях, няма да ни бутат. Така и ставаше“, разказа още водачът на ромите.
Алтернативните варианти, които хората са чували от кмета на „Младост“ Христо Христов като наемане на квартира, теглене на жилищен кредит или връщане по родните села, са неприемливи за ромите. „Не е вярно, че повечето сме от селата. Всички са кореняци варненци“, коментира Желязка Тодорова. Тя е майка на пет деца, работи в общинска фирма от години. Преди няколко години вече е преживяла събаряне на къща. Нейният дом се намирал на ул. „Ралица“, но кметът Кирил Йорданов я съборил, за да се изгради подпорна стена. „Когато ме събориха, изобщо нищо не ми дадоха от общината. Изхвърлиха ми багажа на пътя. Бяхме 30 човека, които останахме на улицата“, спомня си жената. Въпреки безизходицата, която я застигнала, въпреки петте гърла, които трябва да храни, тя успяла да се съвземе. Тъй като работи, успяла да си спести 2000 лева и с тях си купила фургон, където семейството й живее и до днес. „Това е начинът – да, обаче няма земя, където да го поставя този фургон. Вече и оттук ме махат“, казва Желязка, която си застопорила мобилната къща точно край дерето. Вярно, няма вода и ток във фургона, но пък има сигурен покрив. Въпросът е, след като багерите сринат постройките и изгонят и нейния подвижен дом, къде ще го постави.
Семейството на Марта пък е от четирима възрастни и 13 деца. Твърди, че на квартира няма как да излезе, тъй като хазяите не искали квартиранти с толкова много деца. „От банките на хора като нас заеми за дом не дават“, допълва тя. Изобщо не иска и да си представя, че багерите наистина ще съборят дома й. „Ако стане така, трябва да си стъкмим един огън на пътя и да спим край него с багажа. Къде да отидем? Майка ми и баща ми починаха, близки, при които да се приютя, нямам“, казва жената. /petel.bg
Вашите коментари