Държавата обмисля два варианта за изграждане на втори стълб на здравното осигуряване. Възможно е здравната вноска да се вдигне от 8 на 9%.
Това съобщи здравният министър д-р Таня Андреева след обсъждането на националната здравна стратегия от обществения съвет към МЗ вчера.
“Дълбоко съм убедена, че трябва да има втори стълб, но в момента не можем да мислим за това, защото трябва да има ресурс”, обясни д-р Андреева.
Тя припомни, че от 1999 г. до 2008 г. се отделяше по 1% от здравната вноска. След това имаше увеличение на вноската от 6 на 8%, като допълнителните 2% отиваха за втория стълб. Така от 1999 г. до 2010 г. са се натрупали 1,4 млрд. лева, които вече са изконсумирани в общия държавен бюджет, каза д-р Андреева. Тя щяла да прати запитване до бившия финансов министър Симеон Дянков за какво са използвани парите. “Дали за пътища, или за подслушване, не се знае. Важното е, че парите ги няма”, каза министърът.
“Разискваме два варианта, затова не мога да се ангажирам дали ще бъде увеличена вноската. Дали от сегашната 8-процентна вноска да започнем да отделяме по 1% и реално касата да работи със 7%, или ще се направи увеличение от 1% и само той ще се натрупва, е въпрос на дебат”, каза д-р Андреева. Възможно е и да се вземе процент от сегашната вноска и с 1% увеличение отново да се натрупват по 2% за втория стълб. Според д-р Андреева ще трябват поне 2-3 г. подготовка, за да се натрупа стартов ресурс.
Не е ясна и съдбата на здравноосигурителните фондове, които станаха застрахователни. Като човек от системата видях, че когато фондовете станаха застрахователи, работата им с болниците практически спря, каза д-р Андреева. “Като здравни фондове те разполагаха с по-голям ресурс и поемаха по-голям процент от плащанията на пациентите - не само за дейност, която не се финансира от касата, но и за допълнителни плюсове като ВИП стаи”, обясни министърът.
Преди да се говори за финансиране, трябва да се определят приоритетите в здравеопазването, каза д-р Румяна Тодорова, шеф на здравната каса. Медицинските услуги трябва да се остойностят, за да знаем какво реално може да се плати с осигуровките ни, добави тя. Според нея здравните закони трябва спешно да се променят, като се постави под въпрос дали пазарните механизми трябва да са водещи в системата.
В подкрепа на остойностяването се обявиха и от сдружението на частните болници. Бюджетите на болниците трябва да се правят на база остойностяване, а не да се лимитират дейности, каза д-р Явор Дренски, шеф на сдружението. Според него допълнителни средства за системата могат да дойдат чрез публично-частно партньорство, което не е застъпено в стратегията.
Основен проблем е квалификацията на медицинските специалисти - тя постепенно пада през годините, каза проф. Владимир Пилософ, шеф на националната кардиологична болница. Това важи и за лекарите, и за средния персонал. Трябва да се приемат единни държавни изисквания за продължаващо обучение и те да са задължителни, предложи проф. Пилософ. Той постави и въпроса за неосигурените пациенти, с които сега се занимават болниците. Издирването и уточняването на осигурителния статус е работа на социалните служби, както по света, каза проф. Пилософ.
“По данни на НАП в края на юни има 2 млн. души без осигуровки. Министерството на здравеопазването може да работи за подобряване на организацията и удовлетвореността на пациентите, а това ще мотивира повечето хора да си внасят осигуровката”, каза д-р Андреева.
Според нея е наложително да се уточни здравноосигурителният пакет, който покрива касата. При намален финансов ресурс не може да се изисква топпакет, обясни д-р Андреева. Трябва най-после да си признаем, че с тези пари се покрива само базов пакет, добяви тя.
Обмисля се и болниците да сключват договори с касата за различни пакети. Това ще облекчи малките болници, които нямат възможност да покриват високите стандарти на големите.
Ще се определят и различни нива на компетентност на лечебните заведения, уточни д-р Тодорова. Предстои преразглеждане на клиничните пътеки, за да се изнесат дейности към по-евтината извънболнична помощ.
Една от целите на стратегията е да върне акцента върху профилактиката, за да се пестят пари от скъпи терапии, стана ясно на обществения съвет.
Сега 20% от дейностите за профилактика не се изпълняват, каза Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Той предложи да се определи реалният здравен статус на населението, защото това досега не е правено. Нужни били регистри на бременните и на абортите, за да се проследяват в детайли тенденциите в раждаемостта и репродуктивното здраве.
За по-добро проследяване на бременностите след асистирана репродукция призова Радина Велчева от фондация “Искам бебе”. Тя посочи, че в 4 центъра в страната не проследяват такива бременни и ги връщат от общинските болници. Нищо не струва да се отворят кабинети по стерилитет в малки градове като Карлово и Тутракан, каза Велчева.
Фондът за ин витро и ваксините се връщат от касата към министерството през 2014 г., каза д-р Андреева. Тя ще се бори за финансиране 4,5% от БВП.
За пропускане на профилактичен преглед е предвидена санкция, но няма механизъм за приложение на закона. Възможно е такива хора да бъдат карани да си плащат лечението в болница.
За 2014 г. се предвижда преките плащания в здравната система да нараснат от 45 на 49%, каза д-р Станимир Хасърджиев, шеф на Националната пациентска организация.
В този дял се включват доплащането за дейности, лекарства и медицински изделия, избор на екип и др. Стратегията не отговаря на въпроса как ще се увеличават публичните разходи за сметка на личното доплащане, каза още д-р Хасърджиев.
Според него финансирането на здравната система е най-сериозният проблем, по който все още няма яснота и за следващата година. Залага се постепенно намаляване на процента от брутния продукт за здравеопазване за следващите години, вместо да има увеличение. Той призова за по-широко участие на пациентските организации в здравната политика. /"24 часа"
Вашите коментари