На разстояние от 1,4 милиарда светлинни години от нас астрономите са засекли впечатляващо явление – галактика преминава през други галактики.
Отнесено към разбираеми за човешкия мозък мащаби, случващото се наподобява преминаването на куршум през твърдо тяло, съобщава natgeo.com.
Наблюденията се извършват с помощта на европейския рентгенов телескоп XMM-Newton. Това, което учените установяват, е, че “галактиката-куршум” пресича галактичния куп Abell 4067 със скорост от над 1 310 километра в секунда. “Куршумът” има маса превъзхождаща масата на Земята над 200 трилиона пъти, съобщават астрофизиците Gayoung Chon и Hans Böhringer от Института “Макс Планк”, Германия. Резултатът от този космически сблъсък е опашка от газ, простираща се на хиляди светлинни години.
Космическият катаклизъм се случва в галактически клъстер, съставен от над 900 много отдалечени от нас галактики, затова и откритието си астрофизиците наричат “изненадващо”.
Да се наблюдава подобно явление е ценно за науката, защото така учените придобиват ясна представа какво точно се случва при такива катаклизми, какви са разрушителните сили, задействани в случая и между другото – колко е масата на толкова отдалечени от нас галактики.
Бялата точка е "галактиката куршум", преминаваща през галактическия клъстер Abell 4067
През 2008 година наблюдение на друг, още по-бързо движещ се “куршумен галактически клъстер” даде на учените още едно потвърждение на тезата за съществуването на тъмната материя – мистериозната субстанция, която съставлява огромната част от масата във Вселената и която присъства във цялата тъкан на пространството. Докато “галактиката куршум” оставя след себе си опашка от нагорещен газ, невидимата съставляваща от масата й – тъмната материя – продължава да се движи по различна траектория.
Новооткритият обект е със значително по-малка маса, отколкото онзи, наблюдаван през 2008 година, затова и изчисляването на масата на тъмната материя в този случай ще коства повече усилия, казват учените.
Новият “куршумен” клъстер обаче ще помогне на учените да отговорят на въпросите, като каква е масата на отдалечените от нас галактики и как се държат те, когато се случват колизии с подобни мащаби. (Разбира се, не бива да забравяме, че това, което виждаме сега от нашата позиция, се е случило преди 1,4 милиарда години. Толкова е времето, което е нужно на светлината за да измине дистанцията между нас и Abell 4067).
Нашата галактика, Млечният път, също предстои някога в бъдещето да се сблъска със “съседката ни” – галактиката Андромеда. Това вероятно ще се случи след около милиард години, така че въпросът е по-скоро от академична, а не от практическа значимост.
Вашите коментари