Благодарение на последните постижения в науката, днес можем с голяма точност да определяме възрастта на метеоритите. С голяма точност днес се знае, че най-древните обекти в Слънчевата система са на около 4,567 милиарда години.
Колкото и парадокслано да звучи, обаче, далеч по-сложно е да се определи възрастта на много по-близо разположени до нас тела, в частност на Луната, и дори на нашата собствена планета. В момента международен екип учени с помощта на „геоложки часовник“ е решила да установи точната възраст на нашия естествен спътник. В статия в списание Nature, бялото кълбо, което озарява нощното ни небе се е появило – както твърди разпространената теория – в резултат на стълкновение със Земята с небесно тяло, по размер сходен с този на Марс. Това се е случило около 95 милиона години след формирането на Слънчевата система. Грешката в определянето на времето, когато се е случило това е плюс/минус 32 милиона години. Тоест, Луната е вече на 4 милиарда 470 милиона години.
За да достигнат до този извод учените са положили не малко усилия. Нашата планета все пак не се е формирала отделно и за кратко време. От самото начало Земята е „събирала“ материал в много продолжителен период от време. Един от участниците в изследването, Джон Чамбърс (John Chambers), сътрудник в Технологичния институт Карнеги, процесът продължава дори и днес – Земята „приема“ падащите на повърхността й метеорити и частици междупланетен прах.
Грубото формиране на Земята завършило с гигантско стълкновение с друго небесно тяло, условно наречено то учените Тея (според митологията, майка на Селена – богинята на Луната). В резултат на сблъсъка се образували огромен брой осколки, които са изхвърлени в орбита около Земята. По-късно от тези отломки се „слепила“ Луната.
Изследователите дават доста широк диапазон от време, в който може да се е случило това събитие. Някои предполагат, че това е станало 30 милиона след възникването на Слънчевата система, други смятат, че сблъсъкът е бил 50-100 милиона години по-късно. Учените от института Карнеги са по-склонни да приемат последната цифра. С помощта на нов метод за измерване, както и мощна програма за компютърни симулации, те са се заели да докажат правотата на предположението си.
Формирането на други светове
Екип учени от франция, Германия и САЩ е моделирала формирането на Меркурий, Венера, Земята и Марс изхождайки от протопланетния диск, съставен от хиляди планетни „тухли“, въртящ се в около слънчева орбита. С помощта на анализ за развитието на планетите, подобни на Земята, след 259 различни модификации на модела, учените са установили връзката между времето по което след сблъсък с голямо космическо тяло се е формирала Луната и количеството материал, присъединен към планетата ни след тази колизия.
Компютърното моделиране е допълнено с данните за масата на материала, присъединен към Земята в резултат на акрецията, след образуването на Луната, което се явява взаимната връзка, действаща като часовник до момента на формирането й. Изследователите уточняват, че това е първият „геоложки часовник“ в историята на Слънчевата система, който не се опира на радиоактивен анализ за разпада на атомните ядра с цел определяне на възрастта им.
На база на геохимическите измервания, „геоложкия часовник“ показва, че Луната е 95 милиона години (плюс/минус 32 милиона години) „по-млада“ от Слънчевата система. Този резултат съвпада с някои, макар и не с всички данни, получени за възрастта на небесните тела с помощта на радиоактивен анализ.
Вашите коментари