Големия български сатирик Мирон Иванов (1931-1988) бе главният герой на поредния спектакъл на Театър на словото при БАН, състоял се в столичния Общинския културен институт „Красно село“.
В изложението си литературният критик и историк Йордане Каменов го определи като „дисидент по всички правила. Най-паче – по най-главното. Има спряна пиеса. Нарича се „Мачо бърдо”. Вярно, причината изглежда странно, но тя най-точно посочва шизофреничността на Системата. Спира я някакъв провинциален партиен големец, разпознал се в главния герой. Това освен доказателство за талант, е и илюстрация на родния властови егоцентризъм, който всъщност бди не толкова над чистотата на догматиката, колкото за своя безоблачен началнически просперитет“.
Литературоведът Йордан Каменов припомня и една много показателна ретроспективна оценка за персонажа, събрал няколко десетки ценители на словото по повод 85-годишнината от раждането му. „Някъде в началото на 60-те години хумористи в белетристиката като Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Мирон Иванов се наложиха като следовници на Чудомир. Съвсем неюбилейно ще заявя, че и според колегите му той е най-яркият сред тях. Ето какво пише П. Незнакомов: „И е още по-странно как нашите критици не оцениха по достойнство изключителното литературно явление Мирон Иванов. Аз твърдя, че подобно явление няма днес в цялата световна хумористична литература, следя я и я познавам доста добре“. Признанието на един колега не е ли Нобел за таланта, логично възниква въпросът след припомненото от Йордан Каменов.
В литературния си анализ той подчерта, за „М. Иванов един грях е смъртоносен – глупостта. И нейните многобройни превъплъщения, родени от желанието да се скрие, властва, да се преструва или да изглежда умна. В пристрастеността си към открояването на глупостта писателят я определя като майка на повечето други грехове и недостатъци“.
„В творчеството му могат да се разграничат три жанра, продължи литературоведът - памфлети-есета, в които герой е определено явление; хумористичен разказ, който според обема си може да бъде и повест и роман; и чисти есета. Глупостта е обсебила памфлетите-есета. В тях, ползвайки най-разнообразни писателски похвати като пародиен и пародийно-иносказателен разказ, като баснийни очовечавания на животни, като парадоксални сюжети и разсъждения, той изпраща посланията си за нищожеството на глупостта. В хумористичната му белетристика се откроява разказваческия дар, който, преплитайки хумор, ирония, лек сарказъм, доброжелателство, обгръща със съчувствие малкия човек. Който може и да по-заразен, но не и поразен от глупостта“.
В проявите на Театъра на словото анализът се редува с изпълнения на творби и музикален съпровод. Известните актьорите Богдана Вульпе и Любомир Бъчваров майсторски и вдъхновено представиха един от най-ярките твори на Мирон Иванов – „Как да бесим вълците“, „Хайверване“, „Типов отговор на примерна жалба“, „Приказка за бедния рибар и злия дух“ и други. На свой ред пианистът Валентин Стамов се постара да пресъздаде в музикален вариант очарованието на сатиричното слово.
Всъщност четиримата интелектуалци от Театъра на словото са като будителите, които се опитват да държат будна паметта ни към българската словесност и национален дух. Досега в литературните вечери, организирани веднъж месечно в Общинския културен институт "Красно село", бяха представени Любен Каравелов, Симеон Радев, Николай Райнов, Атанас Далчев, Захари Стоянов, Пейо Яворов, Михалаки Георгиев, Гео Милев, Чудомир, Тома Измирлиев, Йосиф Хербст, Георги Шейтанов и други. /БГНЕС
Вашите коментари