Има ли рискове за България заради ТПТИ?

Има ли рискове за България заради ТПТИ?
Протести срещу Трансатлантическото партньорство в Мюнхен. Снимка: Ройтерс
На какъв етап са преговорите между САЩ и ЕС по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP) и какви са ползите и рисковете за България – това коментираха участниците в дискусия в парламента, на която бе обсъден докладът на Европейския съвет за външна политика „Ново начало на ТПТИ”.

Като цяло политическите сили бяха абсолютно крайни в позициите си „за“ и „против“ ТПТИ и почти нямаше допирни точки между левите и десните политици.

„България има нужда от възстановяване на икономиката и постигане на устойчив растеж. Въпросът е дали Споразумението ще доведе до такъв растеж и повишаване на работните места“, заяви председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова. Тя припомни обещанието на еврокомисаря Сесилия Малстрьом, че Споразумението няма да бъде подписано на всяка цена.

Министърът на икономиката Божидар Лукарски представи данни за двустранните икономически отношения между България и САЩ. Той заяви, че при преговорите трябва да се отстояват интересите на всички страни членки и независимо от очакваните придобивки е възможно Споразумението да не бъде подписано.

„Това би трябвало да е най-всеобхватното споразумение за търговия до момента. То си поставя за задача да либерализира търговията между ЕС и САЩ, да премахне ненужните регулаторни пречки и да доразвие правилата за търговия и инвестиции“, припомни министърът на икономиката.

България участва равнопоставно в преговорите и няма да допуснем затварянето на клаузи, с които не сме съгласни. Българската страна търси защита за чувствителните си продукти, декларира той.

Лукарски посочи, че очаква с подписването да се постигнат следните ефекти за България: премахване на митата, подобрен достъп до пазара, премахване на нетарифните препятствия, сближаване на правилата за произход, достъп на българските компании до пазара на обществените поръчки в САЩ, повишаване на интереса от преки инвестиции от американски фирми във високотехнологични производства и услуги със средна и висока добавена стойност и др.

Българската икономика е силно зависима от външната търговия. Износът на стоки и услуги е 70% от БВП, а само износът на стоки е около 57%. Според Лукарски в интерес на страната е да бъде експортно ориентирана и да засилва конкурентоспособността.
Българската страна очаква бизнесът и гражданите да извлекат множество ползи от подписването на Споразумението, както и то да разшири значително възможностите за търговия и да повиши заетостта в различни сектори, каза Лукарски.

Той допълни, че се очаква ръст на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и ръст на работните места не само във фирмите на инвеститори, а и в свързаните с тях производства.

Българските продукти традиционно срещат добър прием в САЩ, доказателство за което е положителното търговско салдо. При селскостопанските продукти, включително тютюна, митата са високи и премахването им ще повиши експорта, каза още министърът.

Той отбеляза, че в ТПТИ ще има специална глава за малките и средни предприятия (МСП). Само 1,8% от българските малки и средни предприятия изнасят в ЕС. В същото време 87% от българските компании, изнасящи за САЩ, са малки и средни.
Българската страна очаква бизнесът и гражданите да извлекат множество ползи от подписването на Споразумението, както и то да разшири значително възможностите за търговия и да повиши заетостта в различни сектори, каза Лукарски.

Той допълни, че се очаква ръст на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и ръст на работните места не само във фирмите на инвеститори, а и в свързаните с тях производства.

Българските продукти традиционно срещат добър прием в САЩ, доказателство за което е положителното търговско салдо. При селскостопанските продукти, включително тютюна, митата са високи и премахването им ще повиши експорта, каза още министърът.

Той отбеляза, че в ТПТИ ще има специална глава за малките и средни предприятия (МСП). Само 1,8% от българските малки и средни предприятия изнасят в ЕС. В същото време 87% от българските компании, изнасящи за САЩ, са малки и средни.
Волен Сидеров заяви, че е разочарован от ниското ниво на представените анализи, които той определи като пропаганда. В цяла Европа има протести срещу това Споразумение, заяви лидерът на „Атака“.

„Досега правителствата в Европа са платили над 3,5 млрд. долара на инвеститори, които съдят държавите за увреден интерес. Това означава, че ако една корпорация дойде в България и някой иска вдигане на минималната работна заплата, този инвеститор може да осъди държавата. Ако някой иска да защити правата на потребителите, държавата също може да бъде осъдена“, заяви той. Сидеров каза още, че може да цитира над 100 дела срещу 20 държави членки от последните две десетилетия общо за милиарди долари.

„Приеме ли се ТПТИ в сегашния вариант, това означава ликвидиране на остатъците от суверинитет на европейските държави и се обезсмисля нашата работа като народни представители. Ако някой реши, че инвестиционният му интерес е накърнен заради мораториума за шистовия газ, ще осъди държавата“, каза той.

Депутатът заяви, че стандартите при производство например на месо в САЩ са силно занижени и се ползват препарати, забранени в Европа. Той посъветва Лукарски да не се отнася лекомислено към Споразумението.

Министърът отговори, че се разисква едно бъдещо спорумение, а лидерът на „Атака“ го приемал като вече подписано. Според него не е задължително стандартите на Европа да се повишат или да се намалят.

„Това Спораумение не е на всяка цена. Ако не е добро за Европа, в частност за България, то няма да се подпише. Ако не постигнем съгласие за добавките за месо, то няма да се внася. Ако ни е страх от мечки, да не ходим в гората “, каза той.

По механизма за регулаторното сътрудничество икономическият министър заяви, че тепърва ще се прецени доколко ТПТИ може да бъде или не прието от българския парламент. Лукарски допълни, че в ЕС отдавна има арбитражни практики, а у нас ситуацията е по-различна – в повечето арбитражни спорове между инвеститор и държава обикновено печели държавата.

Ковачев изтъкна, че Споразумението не задължава националните парламентти да променят законодателството си. До финансови компенсации може да се стигне, но не и до промяна на законодателството на страните-членки под влияние на големите компании, посочи той.

Що се отнася до стандартите, евродепутатът смята, че по-високите стандарти ще влязат в сила, а не по-ниските. Лошото качество на американските храни няма да ни бъде наложено, беше категоричен той.

„ТПТИ няма нищо общо с ГМО, шистов газ и изземането на правомощия от националните парламенти“, каза Ковачев.

Лукарски беше категоричен, че няма как компаниите да осъдят България, ако има мораториум за шистовия газ.

Янинг допълни, че по принцип не е правилно да се казва, че ЕС има високи, а САЩ - ниски стандарти. „И двете страни имат високи стандарти. В Европа мразим всичко химическо, а американците се страхуват от синьото сирене“, посочи той и отчете, че трудно ще се постигне сближаване с европейците с тяхната фобия към химикалите и американците, които имали „биофобия“.

Той припомни, че където има голямо противоречие, съответните сфери могат да бъдат изключени от Споразумението.

„Няма ли да е по-добре да повишим стандартите и от двете страни на океана, може това да е последствието“, попита експертът.

Имаме проблеми с това, че САЩ и Канада не са ратифицирали Протокола от Киото и това влияе на конкурентоспособността, изтъкна социалистът Таско Ерменков.

На дискусията стана ясно, че се очертават два варианта - едната алтернатива е да има по-ограничено Споразумение, преди президентът Обама да е напуснал своя пост, другият вариант е да се търси по-обхватна рамка, но по-далеч във времето.

Мартин Димитров от РБ посочи, че след финансовата криза от 2008 г. ЕС има проблеми с растежа, а Споразумението може да върне Общността към него. Свободната търговия донесе много ползи за България след евроинтеграцията, посочи той.

Лукарски подчерта пред участниците в дискусията, че ТПТИ не засяга за отношенията работодатели – работници.

„Икономическите интереси на България и на Европа се различават заради различната скорост на развитие“, коментира Мариана Христова, представител на оррганизацията „България Свободна от ГМО“.

Тя изтъкна, че има принципни различия между законодателните механизми на България и САЩ. Зад океана пострадалите водят дела срещу корпорациите и законодателството се променя, когато се стигне до критично недоволство. В Европа е обратното – ако има съмнения за вреди, една технология може да бъде прекратена незабавно. Тези две технологии на законодателство не могат да намерят допирни точки, смята тя.

„Ако Споразумението беше сключено, „Шеврон“, която си тръгна след мораториума за шистовия газ, щеше да има право да ни осъди за 35 г. пропуснати ползи“, каза Христова.

"Целта на ТПТИ е геополитическа, престанете да лъжете, че в САЩ са се загрижили за българските МСП”, заяви Магдалена Ташева.

Йозеф Янинг посочи, че европейският пазар при обществените поръчки е по-отворен за компании от трети страни, но положението не е такова в САЩ./investor.bg