Първите бойни машини „Страйкър“ вече са предадени на Сухопътните войски, но проектът е пример за дългогодишното забавяне на модернизацията на Българската армия. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Денят започва“ по БНТ.
По думите му по проекта са работили няколко правителства, а необходимостта от нови бойни машини е била обсъждана още през 2017–2018 г. Реалното придвижване на процедурата е станало по време на служебното правителство през 2022–2023 г., когато Стоянов беше министър на отбраната, а договорът е подписан от неговия наследник.
Първите пет машини вече са предоставени на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Други 25 са готови, а до края на годината се очаква доставката на още три. След това трябва да продължи приемането и на останалите машини.
Забавянето било извън България
Според Стоянов причините за изоставането не са от българска страна, а са свързани с отношенията между САЩ и производственото предприятие в Канада. България е изпълнявала ангажиментите си по договора, посочи министърът.
Той уточни, че в договора няма стандартни клаузи за неустойки при забавяне, тъй като споразумението е от тип, използван от американската страна и с други държави. България обаче търси компенсации, които се предоставят по линия на добрата воля.
Компенсациите включват резервни части и предоставяне на по-стари машини за обучение на български военнослужещи.
Велико Търново може да стане регионален център за „Страйкър“
Една от целите на Министерството на отбраната е България да изгради капацитет за по-дълбоко асемблиране и поддръжка на машините.
В момента „ТЕРЕМ – Холдинг“ участва в асемблирането, а от началото на 2027 г. дейностите трябва постепенно да се разширяват, така че българските специалисти да натрупат повече знания и практически опит.
Машините имат три нива на поддръжка. Първите две трябва да се извършват в българските военни формирования, а амбицията на ведомството е и третото ниво да остане в страната.
Целта е България да се превърне в регионален център за обслужване на „Страйкър“, включително за държави като Северна Македония и евентуално Украйна.
„Има технологична пропаст“
Стоянов призна, че модернизацията на въоръжените сили няма да приключи в рамките на няколко години.
Според него между технологичните възможности на Българската армия и тези на съюзниците съществува значителна разлика. Проектите за „Страйкър“, F-16 и новите военни кораби трябва постепенно да намалят тази дистанция.
Министърът посочи, че до 2030 г. значителна част от средствата за модернизация ще бъдат насочвани чрез европейския механизъм SAFE, но това не отменя необходимостта държавата да увеличава разходите за отбрана и чрез националния бюджет.
По думите му около 34–35% от българските разходи за отбрана са капиталови, при изискване на НАТО от поне 20%. Един от най-сериозните нерешени проблеми обаче остава военната инфраструктура.
Без ново индексиране на договорите за „Граф Игнатиево“
Министърът коментира и поскъпването на ремонта на авиобаза „Граф Игнатиево“.
Според него първоначалните бюджети са били определени през 2020 г., преди да бъдат изготвени достатъчно подробни проекти, а впоследствие се е оказало, че реалната стойност на част от дейностите е значително по-висока.
Стоянов заяви, че ръководството на Министерството на отбраната няма да допуска ново индексиране на договорите за инфраструктура. При недостатъчно финансиране процедурите ще бъдат прекратявани и ще се обявяват нови обществени поръчки. Като пример той посочи проект, първоначално оценен на 10 млн., чиято реална стойност вече достига около 18 млн.
Без увеличение на военните заплати през 2027 г.
Ограниченията в държавния бюджет ще засегнат и Министерството на отбраната.
Стоянов заяви, че през 2027 г. не се предвижда увеличение на възнагражденията на военнослужещите, тъй като допълнителен ресурс за заплати би трябвало да бъде взет от капиталовите разходи и проектите за модернизация.
Той изрази надежда замразяването на доходите да бъде временно.
Мораториумът в Черно море трябва да включва всички страни
Министърът коментира и сигурността в Черно море.
Според него евентуален мораториум върху атаките срещу кораби и инфраструктура би имал смисъл само ако в преговорите участват всички държави от Черноморския регион, включително Русия, Украйна, Турция, България, Румъния и Грузия.
В момента в България се намира съюзнически самолет, изпратен по искане на страната ни за наблюдение на акваторията. Министерството работи и по проект за придобиване на безпилотен летателен апарат от по-висок клас, който да изпълнява подобни задачи.
Стоянов категорично отрече информацията, че Румъния е предлагала изпращане на изтребители F-18 за унищожаване на морски дронове в района.
България чака идентификация на дроновете
Министърът заяви още, че България трябва да разполага с ясни доказателства за произхода на дроновете, преди да предприема дипломатически действия.
Събраните отломки и други материали вече са предоставени на съюзници и партньори за анализ. По думите му заснет дрон е бил достатъчно ясно документиран и България очаква по-бърз отговор за неговата идентификация.
Стоянов подчерта, че резултатите ще бъдат обявени независимо дали дронът се окаже руски, украински или с друг произход.
Според него реакцията на НАТО до момента е адекватна и няма основание член 4 от Северноатлантическия договор да се задейства при всеки отделен инцидент.
„Няма да изпращаме войски в Украйна“
Димитър Стоянов отхвърли и твърденията за възможно изпращане на български военнослужещи в Украйна.
Той заяви категорично, че България не е изпращала и няма да изпраща войски там. По отношение на военната помощ министърът посочи, че ведомството не може да предоставя въоръжение над допустимия минимум, определен от действащите нормативни документи.
Над 500 цивилни служители са освободени
Министерството на отбраната вече е започнало и административна реформа.
Стоянов съобщи, че две агенции се сливат в една, което ще доведе до съкращаване на още 22 щатни бройки. Над 500 цивилни служители вече са освободени, след като са придобили право на пенсия.
Така паралелно с придобиването на нова техника Министерството на отбраната се опитва да преструктурира администрацията, да модернизира инфраструктурата и да намали технологичното изоставане на армията – процес, който според самия министър ще продължи години.
Редактор: Стефан Коев
Източник: БНТ
Вашите коментари