Проектобюджетът за 2026 година премина успешно през първото гласуване в две ключови парламентарни комисии, но предизвика сериозни критики от страна на министерства и обществени медии заради хронично недофинансиране, ниски възнаграждения и остър дефицит на кадри. Комисията по политиките за българите извън страната прие законопроекта с 8 гласа „за“ и 1 „против“, докато Комисията по културата и медиите го одобри с 11 гласа „за“ и 7 „против“. Въпреки подкрепата, представители на изпълнителната власт и обществените институции алармираха, че заложените параметри няма да решат дълбоките структурни проблеми в държавния сектор.
В Комисията за българите извън страната представители на министерствата на културата, на външните работи и на образованието обединиха позициите си около тезата, че липсата на средства застрашава нормалното функциониране на ведомствата. Изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова илюстрира кризата с факта, че бюджетът за дейността им е едва 949 хиляди евро, като само седем служители отговарят за комуникацията с българските общности в 52 държави. Тя допълни, че брутната заплата на главен експерт – най-високата експертна длъжност в агенцията – е едва 1200 евро, като служителите вече сами ще заплащат осигуровките си. Заместник-министърът на външните работи Христо Полендаков настоя за спешно изравняване на възнагражденията на дипломатите с останалата част от администрацията. Той посочи, че началната заплата на стажант-аташе е едва 818 евро, което прави невъзможно привличането на подготвени кадри, от които се изисква магистърска степен и владеене на поне два чужди езика.
Сериозно напрежение се очерта и при обсъждането на бюджетите за обществените медии в Комисията по културата и медиите. Заложените трансфери от централния бюджет предвиждат 35 299 000 евро за Българското национално радио (БНР), 49,5 милиона евро за Българската национална телевизия (БНТ) и 9,7 милиона евро за Българската телеграфна агенция (БТА). Генералният директор на БНР Милен Митев изтъкна, че въпреки лидерската си позиция по обществено доверие и слушаемост, радиото страда от изоставане на доходите. Средната заплата в БНР е 1227 евро, което е под средната за страната за първото тримесечие (1407 евро). Поради това от радиото настояват за 20% ръст на възнагражденията, вместо заложеното 5-процентно увеличение за персонал, обвързано с новия максимален осигурителен доход и минималната работна заплата. Митев разкритикува и остарелия модел на финансиране „на час програма“, който не отчита дейността на музикалните състави на БНР, намиращи се в тих протест.
Позицията срещу неефективния модел на финансиране бе подкрепена и от генералния директор на БНТ Милена Милотинова, която подчерта, че служителите на телевизията заслужават адекватно заплащане, за да се запази авторитетът на институцията. От своя страна, генералният директор на БТА Кирил Вълчев прие предложения бюджет като възможност да се докаже, че работещите в агенцията заслужават по-високи доходи. Нужда от допълнителни средства за заплати и покриване на регулаторните дейности заяви и председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Габриела Наплатанова. Предстои рамката на държавния бюджет за 2026 година да бъде разгледана и в останалите парламентарни комисии, преди да влезе за дебат в пленарната зала.
Вашите коментари