Асоциацията на банките в България призова предложението за облагане на т.нар. свръхпечалби в банковия сектор да бъде оттеглено. Това е първата официална позиция на организацията след публикуването на проекта за еднократния данък.
Според банковия сектор мярката може да се отрази неблагоприятно върху кредитирането, да ограничи възможностите за ново финансиране и да повиши цената, на която държавата се финансира.
Предложението е част от пакет данъчни промени, чрез които правителството търси допълнителни приходи за бюджета.
33% допълнителен данък върху определена част от печалбата
Предвижда се свръхпечалбата на банките да бъде обложена допълнително с 33%.
Тази тежест ще бъде над действащия корпоративен данък и минималното глобално облагане, което се прилага за големи международни групи.
Мярката е замислена като еднократна, а не като постоянно данъчно облагане.
Правителството аргументира предложението с необходимостта от допълнителни приходи в бюджета и с рязкото нарастване на печалбите на определени сектори през последните години.
Банките оспорват начина на изчисление
Един от основните аргументи на Асоциацията на банките е свързан с периода, който се използва за изчисляване на свръхпечалбата.
Според данните на организацията печалбата на банковия сектор преди данъци е нараснала от около 940 млн. евро през 2019 г. до приблизително 2,15 млрд. евро през 2025 г.
За същия период обаче активите на банките са се увеличили с почти 99%, а общото ценово равнище – с над 41%.
По тази причина банките смятат, че директното сравнение на номиналните печалби не отчита в достатъчна степен инфлацията и увеличения мащаб на банковата дейност.
Особено спорно според сектора е включването на 2020 и 2021 г. в референтната база.
Това са години, в които пандемията доведе до рязко влошаване на икономическата среда, а печалбите на банките бяха значително по-ниски.
Според АББ подобна база може да направи последвалото възстановяване да изглежда като извънредна печалба.
БНБ също предупреди за възможни ефекти
Преди позицията на банковата асоциация и управителят на Българската народна банка Димитър Радев изрази резерви към предложението.
Той подчерта, че оценката не е политическа, а е свързана с възможните ефекти върху финансовата система.
Според Радев част от печалбата на банките не е просто доход за разпределение, а служи за натрупване на капиталови буфери, които поддържат кредитирането и устойчивостта на системата при икономически шок.
От БНБ настояват да бъде направена по-широка оценка на въздействието – върху капитала, кредитирането, лихвите, инвестициите, растежа и разходите по държавното финансиране.
Централната банка подчертава, че решенията за данъчната политика са изцяло в правомощията на правителството и Народното събрание.
Правителството отхвърля опасенията
Кабинетът защитава предложението.
Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че правителството не очаква въвеждането на данъка автоматично да доведе до по-високи лихви по кредитите.
Той посочи, че печалбите в банковия сектор са нараснали значително през последните години и според правителството част от този ръст може да бъде използвана за подпомагане на бюджетната стабилност.
Кабинетът се позовава и на практики в други европейски държави, в които се прилагат допълнителни форми на облагане върху банковата дейност.
Правителството обаче предлага мярката в България да бъде еднократна.
Спор и за възможния ефект върху кредитите
Основният икономически спор е дали данъкът действително ще остане за сметка на банките или част от неговия ефект ще бъде прехвърлен върху клиентите.
АББ предупреждава, че по-високата данъчна тежест може да намали наличния капитал за отпускане на кредити и да доведе до по-неблагоприятни условия за домакинствата и бизнеса.
Правителството от своя страна не очаква подобна реакция и посочва, че банковата система остава високопечеливша и добре капитализирана.
Към този момент няма независима окончателна оценка какъв би бил реалният ефект върху лихвите и кредитирането.
Колко плаща банковият сектор
Според Асоциацията на банките секторът вече е сред най-големите корпоративни данъкоплатци в страната.
Организацията посочва, че банките осигуряват работа на над 25 хиляди души и са направили разходи от около 255 млн. евро във връзка с подготовката за присъединяването на България към еврозоната.
Тези аргументи са част от позицията на банковата асоциация срещу допълнителното облагане.
Решението предстои
Предложението за данък върху свръхпечалбата все още не е окончателно.
То трябва да премине през законодателната процедура и може да бъде променено преди евентуалното му приемане.
Основният сблъсък засега е между фискалния интерес на държавата и предупрежденията на банковия сектор за възможни по-дългосрочни ефекти върху кредитирането и инвестициите.
Дали мярката ще остане в сегашния си вид, ще стане ясно в хода на бюджетната процедура.
Автор: Nakratko.bg
Вашите коментари