Група приятели стартираха благородна инициатива, днес тя е подхваната от десетки повече.
„Добър ден, Деси“. Това е името на общност във Фейсбук, инициирана от варненци в помощ на Десислава Любенова. Преди месецисъдбата й обърнала гръб. Тя чула най-страшната диагноза за своя живот – болна е от рак. Но нейни приятели се притекли на помощ. От седмици, водени от рефрена на песента „Дано“ на Богдана Карадочева – Ако до всяко добро същество, застане поне още едно, те търсят всевъзможни начини да наберат нужната за оперативното лечение на Деси сума.
Разположили са дарителски кутии в множество търговски обекти във Варна. В кампанията се присъединиха и хора от други градове на България. Открили са и дарителска сметка в PayPal:dessi.lyubenova@gmail.com. До момента равносметката е: 13 509,20 лв. в дарителската сметка и 1404,69 EUR - в PayPal.
В началото са били 20 доброволци. Сега са над 100, като всеки ден броят им набъбва. Всеки иска да помогне. Няма нищо по-ценно от човешкия живот, споделят хората с добри сърца.
Десислава Викентиева Любенова е на 34г. и се нуждае от спешна операция по отстраняване на туморни образувания в Хайделберг - Германия, за която е необходима сериозната сума от 42 000 евро.След неуспешен опит у нас, Деси вярва, че това е нейният втори шанс.
Всеки може да помогне и по банкова сметка ДСК, BIC(SWIFT) STSABGSF, банкова сметка в лева: BG30STSA93000022818218, Десислaвa Викентиевa Любеновa или чрез PayPal dessi.lyubenova@gmail.com.
Самата тя споделя: РАК! - Диагнозата, която никой не очакваше. Бях уплашена и объркана. Нямаше време, всичко трябваше да стане бързо ... така преди 18 месеца започва моята история. В началото всичко изглеждаше лесно: операция, лъчетерапия, малко химиотерапия и готово. Всичко ще се оправи повтаряха лекари, приятели, семейството ми! Влязох в болницата изпълнена със сила, вяра, надежда и огромно доверие към моя лекар!
Усложненията: Непосредствено след операцията започнаха един след друг проблемите - претърпях още няколко по-малки операции в рамките на 4 седмици. Вече не си правех илюзии, че ще бъде лесно...
Глътка въздух: След 35 дневният престой в болничното легло се разплаках, когато видях слънцето и направих първите си крачки навън, когато усетих миризмата на изгорели газове, пушек, готвено или нещо различно от медицински и санитарни препарати. Бях слаба, уморена, изтощена, но си отивах у дома.
Продължението: Операцията е само част от целият комплекс на лечението. В допълнение към нея се прилага химиотерапия по схема, която е една и съща по целия свят. Съгласих се, 6 месеца на всеки 2 седмици, 48 часови вливания на химиотерапевтици, които трябваше да убият всичко, което е останало след операцията. Всички в онкологичното отделение бяхме изпълнени с оптимизъм... ще успеем, трябва да се преборим, няма да се предаваме. Историите, с които се сблъсках там са безброй. Взаимно се подкрепяхме.
Резултатът: След последният курс на вливане с нетърпение чаках скенера за да видим ефектът от лечението... Не беше това, което очаквах, не стана така както го описваха лекарите.
Ракът не беше изчезнал. - Мълчание! – „Съжалявам!”
Решението: „Нова операция, но каква и къде”!
Изгубих много време в консултации, търсене на лекари с конкретното решение, но най-добрите имена в специалността не се ангажираха с последваща още по-сложна операция. Потърсих лекарско мнение в чужбина. Насочиха ме към Универитетската болница в Хайделберг, която е с най-голям опит в лечението на моето заболяване. Получих адекватни консултации, изследвания и препоръка за незабавна операция. Сумата от 42 000 евро е непосилна за мен и семейството ми на този етап, както и за повечето българи в моето положение. Потърсих помощ от здравното законодателство в България, но ми отказаха финансиране за лечение в чужбина и така се наложи да стартираме кампания за набиране на необходимите средства за лечение.
Изводът: Година и половина дълъг и труден път, много усилия и болка. „Не е било напразно, ще стане просто трябва да потърпя още ... окуражавах се и аз и всички, които бяха с мен. Всичко това промени мен и близките ми. Редуваха се периоди на спадове и върхове, на сълзи и усмивки, на радост и тъга, въодушевление и разочарование. Не можех да се преструвам, че през цялото време съм силна и не съм губила надежда. Бях забравила за силата на вярата, молитвата и Божественото величие. Какво чудо е да си човек? Излизайки на улицата виждам над себе си дълбоко, безкрайно, синьо небе, около мен вървят хора, фучат автомобили, преминават трамваи, подскачат деца, кретат старци... Как се чувствам? Какво си мисля за всичко това? Изненада след изненада, нали? Чудо след чудо, нали? Пък и още слънцето пламти отгоре, полека клони на запад и изчезва и тъма покрива всичко а от тъмносините небеса нахлуват рой звезди... Какво е всичко това? Чудо след чудо... безброй чудеса... Те ми връщат вярата в света и човека... и, че тези чудеса никога няма да свършат!
Нека всеки да помогне с каквото може. Красотата на света се крепи на усмивките. Да запазим и тази на Деси, апелират хората с добри сърца.
Вашите коментари