На 14 декември се навършват 150 години от рождението на Добри Христов – един от основоположниците на професионалната композиторска школа у нас след Освобождението, народен будител и радетел за развитието на българската музика чрез предаването й на по-младото поколение – самият той педагог със значими постижения, уважаван от учиниците си, сред които са Любомир Пипков и Марин Големинов.
Роден е на 14 декември 1875 г. във Варна, в скромно семейство, което дълбоко цени просветата. След Освобождението Варна бързо се развива, а младият Добри е не само свидетел, но и част от този кипеж на идеи и културни промени. Първите му стъпки в музиката са с детски ентусиазъм – сам се учи да свири на цигулка и флейта, а нотите научава, като преписва щимове за духов оркестър и хор.
Варненската общественост оценява самородния талант на момчето и с пари, събрани от гражданите, Добри Христов заминава да учи в Пражката консерватория при големия композитор романтик Антонин Дворжак. Когато се завръща в Родината, вече образован музикант, Христов започва педагогическа и просветителска дейност, събира народни песни, композира.
Варна съхранява голяма част от това наследство. Пази и почита паметта на Добри Христов: На него през 1956 г. е наречено Музикалното училище в града (сега Национално училище по изкуствата). Често негови творби се изпълняват в програмите на Международния музикален фестивал „Варненско лято“.
Фондация „Добри Христов“, която съществува от 2000 г., е с председател проф. Милко Коларов. Екипът създаде интернет сайт, посветен на композитора – с биографични данни и дигитализирани архиви от музеи и библиотеки.
150-годишнината на Добри Христов се отбелязва във Варна и в други градове на страната с много инициативи: концерти, изложби, нови издания, научни конференции. За част от тях в предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“ разказа Любомир Кутин – изследовател, културолог и член на фондация „Добри Христов“.