„Портретът в живописта“ - музейна изложба в Градската художествена галерия на Варна

Фонд "Култура" одобри проект за 140 хил. лева на Културен център „Двореца“ Балчик

Златото от Варненския некропол гостува в Букурещ

Варна отбелязва 150-годишнината на композитора Добри Христов

Българската гайда е включена в Списъка на ЮНЕСКО

Възстановяване или блокаж: проектите по ПВУ в културата на ръба на ликвидна криза

„Двореца“ в Балчик търси вещи за нова експозиция „Младоженческа добруджанска стая“

Двореца - Балчик пизпълнява проект "Конци на времето", финансиран от Национален фонд култура

Пласидо Доминго идва във Варна за 100 години „Варненско лято“ през април 2026 г.

Съюзът на артистите: Доверието от МК отдавна е свалено, искаме становище от МС как продължава култур

"Златният делфин" вдига завеса за 19-и път във Варна

"Мистерията на българските гласове" на сцената на зала "Олимпия" в Париж

Третото издание на арт проекта „Чайки“ отново ще събере независим дух и изкуство във Варна

Теди Москов обмисля нова пиеса и прави планове за филми

Международният балетен конкурс се завръща във Варна през 2026-а?

Уникални находки край Велино

25.8.2025 г. 20:02

Археолозите край шуменското село Велино са направили изключително откритие в най-голямото извънстолично селище от Златния век на българската държава. Новост сред разкритата архитектура е поредната сграда със заоблени външни ъгли, които се срещат много рядко в средновековните български поселища.

Селището обхваща площ от 40 декара и е обитавано при управлението на царете Борис, Симеон и Петър в периода IX – X век и включва сгради, улици застлани с плочи, крепостни стени и вероятно църква.

Разкопките край село Велино започват през 2022 г., финансирани от Националния исторически музей. Проучването е под ръководството на доц. Константин Константинов от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ. Откриването на поселението става случайно вследствие селскостопанска дейност.

Освен уникалните сгради, разкопките разкриха и ценни артефакти като плочести камъни с графити, сред които се откроява изображение на тур – впрегатно говедо, изчезнало в Европа през XVII век. Открити са още бронзова вилица, посребрен коланен накрайник, стила за писане и голямо количество битова керамика.

Археолозите от НИМ - София и Шуменския университет апелират за по-голяма държавна подкрепа, за да продължат с разкриването на този обект, който е ключов за разбирането на нашата българска идентичност.