16 700 000 лева ще подпомогнат културните ресори по време на продължаващата пандемия

"Разкажи ми" - уеб базирано приложение за разходка в Двореца Балчик

Назначено е ново ръководство на НДК

Маестро Павел Балев е новият носител на наградата "Акад. Марин Големинов"

Юбилейна изложба на Пламен Монев в Градската художествена галерия на Варна

Българските златни съкровища са изложени в Дубай

Има временно задържани реплики на Панагюрското златно съкровище, признаха от "Сиела Норма"

Реплики на две наши златни съкровища са задържани на летището в Дубай

Владимир Зарев получи наградата за духовен принос на името на Иван Вазов

The Times : „Чувал за боклук“ - парижката публика не оцени опакованата „Триумфална арка“

За трети път четирима италиански тенори на турне у нас

Петър Стоянов: Безсмислени са разговорите за моя кандидатура

Румен Радев връчи "Почетния знак на президента" на създателите на Плевенската панорама

Търси се решение на проблема с плащането на две каси за посещение на "Двореца" в Балчик

Райна Кабаиванска избра рекорден брой участници за своя майсторски клас

102 години от рождението на Николай Хайтов

15.9.2021 г. 13:26

Николай Александров Хайтов е български писател, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Обвиняван е в опити за присвояване на чужди произведения.Народен деятел на изкуството и културата.

Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на 3 – 4 години. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград.

Завършва курс по лесничейство в Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.

През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня.

Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г.

 

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г.

От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП (1966 – 1968).

През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“, което през следващите години е сред основните поддръжници на Възродителния процес сред помаците, а след това и сред турците. Хайтов се превръща в един от неговите популярни идеолози и съветник на Тодор Живков по този въпрос.

През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езика, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в 3 тома.

 

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това е негов секретар от 1966 до 1968 г. Бил е председател на Творческия фонд на СБП, но е отстранен тихомълком, след като се разразява скандалът около самоволното му влизане в жилището на писателката Яна Язова през 1974 г. и кражбата на оригиналите на неиздадените ? приживе романи, вкл. и ръкописа на романа ? „Левски“. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП.

Николай Хайтов има 2 синове – Александър (скулптор) и Здравец (архитект), и дъщеря Елена Хайтова.

Женил се е 3 пъти, последната му съпруга е Жени Божилова.

Умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г. от левкемия и е погребан в Централните гробища в София. /БНР

Коментари