Норвегия върна на България нелегално изнесени древни монети

Минеков съобщи за нарушения и при реставрацията на паметници

Уволниха дисциплинарно директорът на Националния филмов център

Опаковат Триумфалната арка по проект на Кристо

МТФ "Варненско лято" се завръща на живо

Директорите на НДК разтревожени от съмненията на Минеков за приватизация

„Варна Лит” 2021 – фестивалът на думите, който победи времето

Антоанета Цонева: Визираният от САЩ политически лидер е Бойко Борисов

Министърът на културата се срещна с директорите на държавните театри

Велислав Минеков поиска справка за разходите на театри и опери от 2015 г. до днес

С отворени сърца и очи за „Варна Лит“ 2021

Манол Пейков: Културата е лепилото на общите ни ценности и надежди

Китайка преведе 18 стихотворения на Дамян Дамянов

Без бюрократични пречки за износ на произведенията на съвременни български автори

Минеков: Спецотряд ще охранява културното наследство

Безвремието на Индия в образи в изложбата на Цанко Цанков

31.3.2021 г. 14:04

В сложната обстановка на противопандемичните мерки своите нови платна живопис подреди в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, утвърденият варненски автор Цанко Цанков. Събрани под показателното название „Безвремие“, тези работи пресъздават духовния опит на артиста, почерпан от дълбокото му и промислено потапяне в света на будистките практики и от срещите му с техните автентични живи носители.

Изложбата представя познавачът на индийската изобразителна традиция изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на ГХГ-Варна:

„Изложбата на Цанко Цанков „Безвремие“ ни открива пътеводни сигнали с прозренията на твореца от пътуванията и духовното му израстване в Индия, във Вараджа Академи във Вриндаван между 1994-1998 г.  След Борис Георгиев (1888-1962), той е другият художник от Варна, който след повече от половин век поема  пътя на Изток в търсене на своята истинска същност, като следва стъпките на своя духовен учител Шри Пад Баба.

В живописните му платна тематично можем да разпознаем песенната поезия на Рабиндранат Тагор със стиховете от сборника „Гитанджали“. В търсене на своята истинска същност, Цанко Цанков тръгва по пътеката на бхакти йога и изучава текстовете от „Бхагавад гита“, за да намери същността си, такава, каквато е, и в изкуството да я изобрази в нейния философски еквивалент. Гравира текстовете от „Бхагавад гита“ на санскрит в горната част на картината. Разчита идеята за времето като еквивалент на абсолюта, който има две форми на брахман – време и безвремие и избира втората за метафора на творчеството си. И точно тук, в изкуството си Цанко Цанков успява визуално да споделя срещите си с духовните светове на Кумбха Мелла, на светеца от Вриндаван, на странстващите Садху за които реалният/материален свят е отражение на духовния.

Във фигуралните му композиции „Пътят към реката“, „Бикът Нанди“, „Срещи по пътя“, „Малката принцеса“, „Краят на краищата“ са изобразени портретни фигури на гопите, хора които живеят и се грижат за кравите в селцето на Кришна и Радха – Вриндаван. Това са образи, изпълнени с една естествена красота и грациозност, които излъчват духовно удовлетворение и блаженство от това, че имат свое собствено място, място, в което живеят, изпълнени с безкористна и безпределна любов към Бога.

Живописните платна носят белезите на сложно изградената тонална живопис, в която богатството на цветните нюанси е постигнато с използването на полутонове и велатури, постепенно положени като воали. Напластени фино при пластичното изграждане на живописните изображения и в пространството около тях, те му придават онази звучност, сравнима с музика или с усещането за някакво възвишено поетично преживяване. Хармонията между форми и цветове е постигната и с изразителната красота на чистите линии и силуети. Образите, поставени в преден план на композицията, визуално се приближават до зрителя и въздействат директно. Художникът използва този сценичен похват, за да направи визуалния разказ видим и въздействащ. А там, където словото се намесва в живописното пространство, то въображаемо и асоциативно поражда образите в него.  Цветове, ритъм, хармония и сред тях словото – образ от поезия от древна мъдрост или реверсирани визии от реалността, носители на поезия, хармония и древна мъдрост. Те се срастват в пространството в едно цяло, то ги осмисля и те него осмислят, защото са наситени с енергията на божественото.

Цанко Цанков постига своето творческо духовно единение в изкуството и това го прави много по различен в контекста на изобразителната тематика за Индия. Той ни пренася в един свят на видимо и невидимо, в който духовните практики, интегралната визия, възгледа за цялото на човешката природа ни се разкриват със свещеното канонично знание от древните ведически времена. Това е живото знание, предавано и днес чрез будизма и неговите различни школи и направления в неговото систематично етическо учение и практики. В този смисъл по моста на културното общуване между Изтока и Запада, поставен от Рабиндранат Тагор и Борис Георгиев в 30-те години на ХХ век, мост условно хвърлен между два духовни свята и реката между тях, преминава и оставя своите следи в изкуството художникът от Варна, Цанко Цанков.“

Изложбата на Цанко Цанков ще бъде отворена за посещения от 1 април 2021 г., а официалното й представяне ще бъде по време на нейния финисаж на 8 април.

Коментари