Боил Банов и френският му колега Франк Риестер проведоха видеоконферентна среща

Съвместни образователни дейности планират НХА и Двореца – Балчик

Публикуваха неизвестен разказ на Хемингуей

Президентът: Културните дейци имат огромно значение за националната идентичност и духовността

Проверяват и антиките на фондация "Братя Бобокови"

Макрон отдаде почит на „гения на великолепието“ Кристо

Почина Христо Явашев - Кристо

Румен Райнов с изложба в Двореца-Балчик

Учители по танци протестираха с искане да бъдат отворени залите за култура

Красимир Вълчев: Всичко започва от ученическия чин, от духа

Честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

Министерството на културата награждава изявени дейци по случай 24 май

Показаха ценен ръкопис на Панайот Пипков в Ловеч

Градската художествена галерия стана първият Google музей във Варна

Банов: Не разбирам казуса с Червената къща, няма да коментирам Рашидов

Проф. Георгиева: В миналото боядисвали по 500 яйца, за да имат да дадат и на просяка

18.4.2020 г. 10:48

И в старата традиция боядисвали яйца в събота, ако не са успели да го направят в четвъртък. За разлика от днес обаче, когато това се прави по-често, в миналото е било по изключение. Във всички случаи яйцата трябва да се боядисват преди обяд, даже по изгрев слънце – в началото на деня, за да е напред, да е на добро, да е на нарастване на деня и на светлината. Това каза в интервю за БГНЕС проф. дфн Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН).

Малко неща са се запазили до днес от това как са празнували старите българи, но от старите записи може да се съди, че Великден, разбира се, е бил много важен празник. „Ако правим сравнение между църковен и народен календар, то най-големият празник за народния не е Великден, а Коледа, но Великден е най-големият празник за християнската църква, защото Бог възкръсва. Това съвпада с идеята за възкръсване, което се случва и със самата природа по нашите ширини. То е свързано и с надеждите за обновяване на живота, за новия календарен и земеделски цикъл, за доброто начало, за плодородието, берекета, който трябва да следва от едно добре поставено ново начало”, разказа професорът.

В дните около Великден в миналото е било забранено в сряда да се работи женска работа, а на Велики четвъртък да се работи всякаква работа.

На Велики четвъртък се боядисват яйцата. „Това е било голямо събитие и броят на яйцата, които са се боядисвали, е бил значителен. Събирали са се яйца по време на целия пост, особено ценни са били яйцата, снесени на самия четвъртък, защото те са така да се каже „велики яйца”, посочи проф. Георгиева. Първото яйце е било червено, разбира се. Боядисвали са възрастните жени. „Момите и най-малките тогава не са били допускани в помещението, в което се боядисва, за разлика от днес, когато те много се радват да участват в шаренето на яйцата. Яйцата най-напред са се преброявали. Ако фамилията е голяма, яйцата е можело да наброяват 500-600, защото те трябва да стигнат да има за самата фамилия до Спасовден, което е на 40-тия ден след Възкресение. Трябвало е да има яйца за всички странници, гости, роднини, всеки, който мине получава яйце, т.е. те трябва наистина да са сериозно количество. Дори просяк да почука на вратата трябва да му се даде яйце, защото иначе се вярва, че ако не се даде, ще се изгуби берекетът в къщата, тоест самата къща ще пострада от това, че не са щедри хората, че няма яйца да дарят странника, пътника или случайно минаващия човек”, каза Албена Георгиева. В четвъртък се меси и празничният хляб. Тогава се подновява квасът в къщата, с него се месят първите хлябове. „Козунаците са вносно традиция, която идва след Възраждането най-напред в градовете. Днес и аз не бих се лишила от козунака, но в миналото всъщност е имало празничен хляб. Великденските хлябове много са напомняли на коледните по своята украса, по шарките. Особеното при великденските хлябове е, че в тях се слагат червени или бели яйца”, посочи тя.

В петък, който е един тъжен ден от гледна точка на християнската религия, неслучайно е забранена всякаква работа. „Много интересно е, че тъкмо в петък се изписват писаните яйца. Когато се каже: гледат го като писано яйце – не се има предвид просто шарено яйце, а това, което се рисува специално. Това са специалните яйца, които се подаряват на най-важните и най-близките хора. За момата това е годеникът, за вече женената жена това е нейният съпруг, свекърът, родителите й, деверът, кръстникът, кумът – важни хора, които тя уважава, които обича. И според това как е вложила умението си да нарисува яйцето, личи и нейното отношение към тях. Тези яйца не се ядат, с тях не се чукат, а този, който получи такова яйце, го слага на лично място в къщата, за да го видят всички и да знаят, че той е уважаван, обичан, ценен и на него му се правят специални подаръци, това са почетни подаръци. От там е и тази поговорка: Гледат го като писано яйце”, разказа професорът.

В събота също се боядисват яйца, ако хората не са успели да го направят в четвъртък. „Това обаче е трудно обяснимо някога, днес по-често се случва така, защото хората са на работа в четвъртък. Но във всички случаи в старата традиция трябвало да се боядисват яйцата преди обяд, даже по изгрев слънце, в началото на деня, за да е напред, да е на добро, да е на нарастване на деня, когато идва повече светлина. Така първото яйце винаги е червено, с него се прави баене на лицето на децата и на момите, и на младите невести – обикаля се с яйцето лицето, като се нарича да са бели и червени.То е и за да не хващат уроки и да бъдат здрави и жизнени през цялата година. Това червено яйце се слага пред семейната икона и се пази до другата година, когато се заменя с новото и се гледа какво е старото. Като се счупи, ако старото яйце е изсъхнало значи няма да е много плодородна годината, ако се е вмирисало също не е на добре, хубаво е когато е запазено”, разказа тя. Понякога червеното яйце се заравяло в нивата, за да няма градушка, или се мушка при пашкулите на бубите, за да са предпазени от болести. „Тоест, то е много важно яйце, с което се правят магически предпазвания – да пази и къщата, и местата, на които се поставя”, заключи експертът.

Важният ден всъщност е Великден. „В този ден в миналото възрастните жени преди да отидат на църква е трябвало да отидат на гробищата, за да почетат мъртвите, защото Великден всъщност е свързан както с обновяването, така и със смъртта. Той е възкръсването на Христос и трябва да се почетат мъртвите, с което се показва първо почит към тях, но и в някакъв смисъл тяхното помнене, вечен живот в душите, в мислите на тези, които са ги погребали”, разказа Албена Георгиева. Професорът посочи, че на църква ходели по-скоро по-възрастните жени, младите семейства трябвало да направят т. нар. поклон. „Тоест да посетят най-важните, близките си хора. Обикновено първия ден на Великден се ходи у кума, носят му храна, която включва и празничен хляб. Интересно е, че хората не си тръгват с празни ръце. Торбата, която са занесли отново им се напълва и с хляб на кумата, измесен специално за невестата”, посочи проф. Георгиева.

Докато женените отиват на гости, в това време момите, които са лазарували, отиват на гости у своята кумица – тази, която в била избрана на Цветница с обреда кумичане. „Носят й подаръци – пак храни, като отговяват, защото те цяла седмица не й говорят и пазят мълчание пред нея, уважават я – това се случва с яйце, което й носят, и с яйцата, които си разменят с нея. След това отиват на люлки”, разказа експертът. Ергените връзват люлките, момите пеят. „Всеки ерген трябва да залюлее момата, която харесва, която обича. Вярвало се е, че след като се люлеят на люлките, ще бъдат много здрави и второ – момите не могат да бъдат залюбени от змей”, разкри професорът.

Тя посочи, че в цялата великденска обредност прозира една древна посветителна моминска обредност. „Много от знаците, които разчитат специалистите, когато се взират в нея, водят към това, че всъщност са се посвещавали момите, както казва Димитър Маринов: На Великден те се обличат като съвършени моми” – тоест с всички белези, които я показват, че тя вече е мома, с китка, с накитите, с носията и че тя вече може да бъде любена и сватосвана”, подчерта проф.Георгиева.

След люлките е имало хоро. Важното и любопитно за великденското хоро, както каза специалистът, е това, че то винаги започва с хоро на песен – обредно хоро, което се захваща от омъжени жени, а след това следват вече другите момински хора”, разказа професорът. /БГНЕС

Коментари