Румен Радев удостои полския творец и общественик Ян Енглерт с почетен плакет „Св. св. Кирил и Методи

"Царицата на чардаша" във варненската опера

Премиера на книгата „БАШ МАЙСТОРА ЗАВИНАГИ“ в Каварна

Представиха единствената оцеляла скулптура от Леонардо да Винчи

Доротея Тончева и Стефан Цанев за наградите, ордените и медалите

Софийската филхармония представя Star Wars A New Hope In Concert в Китай

И Фандъкова декларира, че законът й пречи в опазването на културните ценности

Боил Банов: Повечето сгради паметници на културата са частна собственост

Защо 90% от сградите -паметници на културата са в опасност?

МК: Актуализацията на недвижими културни ценности може да отнеме повече от година

България и Турция да предложат заедно Желязната църква за ЮНЕСКО

1500 танцьори ще се съберат на 16 и 17 март във Варна за „Пролетно надиграване“ 2019

Исторически филм с архивни кадри от Двореца в Балчик

Изложба, посветена на живота и делото на Левски, ще бъде открита в Двореца - Балчик

Музикалното „Варненско лято“ с нов артистичен директор

Размяната на мартеници - ритуал и традиция от векове

1.3.2019 г. 21:58

В първия ден на март си разменяме мартеници за здраве – езически ритуал и традиция от векове.

На днешния ден традиционно с близки, приятели и роднини си връзваме мартеници за здраве като червеният цвят символизира огъня, а белият чистотата и плодородието.

За да бъде обаче една мартеница автентична, трябва да бъдат два преплетени конеца червено и бяло, като гривните, които традиционно си разменяме днес или образите на Пижо и Пенда.

Обичаят на първи март е започвал още в ранни зори. Стопанката на къщата е трябвало да направи мартениците още преди изгрев слънце. 

Първообраза на мартеницата всъщност е гривната, на някои места и гердана, като вече Пижо и Пенда са по-късно явление, обясни етнолога Стамен Кънев. 

В миналото мартеници  са слагали предимно на децата младите момичета и момчета. 

Освен хората, в миналото са закичвали домашните животни, на посевите са хвърляли бяло-червени връвчици, а къщата са закачали на домашното огнище също, посочва Величка Георгиева – етнограф. 

В различните краища на България има различен подход към направата на мартеница, в някои конците били не само червено-бели, а шарени. 

Според изследователите на традициите, понякога се ползват допълнителни мъниста, дори се слагало чесън, особено когато се правели мартеници за дома – за да предпазва.

За украсата на мартениците са се ползвали много предмети от бита, като пъшкули от буболечки, черупки от орехи и шишарки. 

Когато се сваля мартеницата, задължително на някои места се хвърля срещу слънцето и се поставя под камък. А на следващия ден се гледа какви насекоми има под камъка, това показва каква ще е годината. 

По традиция мартеницата се сваля, когато видиш щъркел или лястовица.  На 9-ти март, когато  се отбелязва празникът "Младенци", може да я вържете и на плодородно дърво.  /bTV

Коментари