Граничари заловиха иманяри, укривали археологически ценности в селски къщи

Лекарите, издавали фалшиви ТЕЛК решения, ощетили с милиони бюджета

ГДБОП разби мащабна схема за издаване на фалшиви ТЕЛК решения

Стоилов и Гешев обсъдиха преместването на Бюрото по защита

Пускат под домашен арест Кристиан Николов, подсъдим за смъртта на Милен Цветков

Проверяват сигнал за унищожаване на дюни в „Албена”

Кръвната проба за алкохол на водача, предизвикал катастрофата в Айтос, е отрицателна

Прокурорската колегия на ВСС закри девет свободни щатни бройки за служители в Бюрото по защита

Биляна Петрова вече е с мярка за неотклонение "парична гаранция"

Дрога, оръжие и боеприпаси са открити при акция във „Филиповци

Пиян белгиец причини катастрофа с електрическо АТВ в Слънчев бряг

Прокуратурата на ЕС разследва България за мащабна измама с ДДС

Съдът реши окончателно - няма виновни за взривовете в Челопечене

Прокурорската колегия реагира остро срещу препоръка на комисията „Хаджигенов“

Прокуратурата е започнала и прекратила 14 преписки срещу Пеевски

ВКС: Е-системата на съдилищата е опасна за правосъдието

27.7.2021 г. 18:24

Председателят на Върховния касационен съд изпрати до министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет становище относно Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).

Документът, озаглавен "Защо е опасна за правосъдието новата ЕИСС", е подкрепен от 69 върховни съдии. С него те се надяват да предизвикат дискусия поради отказа от страна на ВСС да откликне на недоволството сред съдиите от всички съдебни райони и инстанционни нива в страната.

Според магистратите така наречената единна информационна система нито е единна, нито е система. Те са категорични, че ЕИСС не само не води до по-бързо и качествено електронно правораздаване, но връща съдебната власт години назад. Те посочват, че системата не е подчинена на основната цел при създаването ú - да съдейства за извършването на цялостна реформа в съдебната система, което да доведе до по-бързо и ефективно правосъдие.

В становището се посочва, че разпоредба от ГПК предвижда, че съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на ЗСВ, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин, а системата напълно изключва този друг начин. За да се спази достъпността на правосъдието към настоящия момент - конституционен принцип, съдебните актове се изготвят и на хартиен носител, който също се подписва от съдиите, т. е. създават се два оригинала на един и същ съдебен акт, поясняват от ВКС.

С новия чл. 247, чл. 1 от НПК изрично се предвижда, че електронно дело се образува едва с поставяне на началото на съдебното производство като самостоятелна фаза от наказателния процес, а не с образуване на отделно съдебно дело пред конкретен съд. Когато не е образувано електронно дело още от самото начало на производството, съдебните актове по чл. 33 от НПК, включително и присъдите, не могат да имат друга форма, различна от тази, по която се провежда съответното наказателно производство.

В позицията се подчертава, че е недопустимо процесуално изготвените документи в съдебна фаза от наказателното производство да имат различна форма - в една част делото да бъде на хартиен носител, а само съдебните актове (включително и присъдите) да бъдат в електронна среда, тъй като това разкъсва единството на наказателното производство и прави невъзможно запознаването на страните с делото - те нямат достъп до ЕИСС.

В документа се казва още, че относно текста на подписан, но необявен акт е невъзможно да бъде извършена техническа корекция от съда - това е позволено само на "наблюдаващите специалисти" и поправка може да се извърши само ако те - които не са част от съдебния състав, постановил акта, и въобще от съдебната система, разрешат корекцията да бъде извършена.

"За авторите на програмата очевидно не съществува разпоредбата на чл. 246 от ГПК, според която само след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. Тази програма е забранила по същество и приложението на чл. 247 и чл. 248 от ГПК, които допускат поправка на фактическа грешка, допълване или тълкуване на вече постановен съдебен акт. При действието на ЕИСС, ако страната поиска поправка, допълване или тълкуване на вече постановения акт, ще получи и ново електронно дело, за да може отново всички да си "поставят множество задачи", а не бързо да бъде постановена исканата корекция... Така единната информационна система се оказва "господар" на процеса", посочват върховните съдии. Те допълват, че съществува неписана забрана от същите тези създатели на програмата да се спазват и други разпоредби на ГПК, като например тази на чл. 213 от ГПК, предвиждаща възможността да се обединяват дела за общо разглеждане. Ако делото бъде изпратено в друга инстанция за отстраняване на административни пропуски, при връщането му обратно системата изисква да се образува ново дело, да се разпредели отново на съответен състав, без при това по първото дело да е издаден какъвто и да било правораздавателен акт.

Според ВКС не е ясно и защо в системата са поставени в отделни стъпки мотивите и диспозитивът на съдебния акт в нарушение на всички процесуални принципи.

В становището се посочва, че по много от делата съдът е сезиран със саморъчно написани молби, като например от страна с искане да се допусне безплатна правна помощ по вече образувано дело, но в ЕИСС ще се постави начало на ново такова, след което съдии и служители, като направят стотици "стъпки", отваряйки и затваряйки различни "страници" в системата, приемайки и изпращайки си "задачи" в нея, пак на хартиен носител трябва да изпратят крайния акт на Бюрото за правна помощ, откъдето отново на хартиен носител ще се върне актът, с който се посочва кой адвокат е определен за осъществяване на правната помощ, и пак след множество "задачи" този адвокат евентуално ще се окаже пълномощник на страната, но по ново електронно дело.

Изготвянето и изпращането на съобщения и призовки до страните, издаването на удостоверения, съпроводителни писма и особено издаването на преписи от приложени по делото документи изисква служителите да си създават множество "задачи", да си ги "приемат и изпълняват", да "поставят задача и на съдията" - да разпореди или откаже издаването им, и едва след няколко дни или дори седмици евентуално да се предостави поисканият документ на страната, отново на хартия, тъй като за нея не съществува законово задължение да посочи и въобще да разполага с електронен адрес, изтъкват от ВКС.

Те заявяват, че не е съобразено и обстоятелството, че в НПК е регламентирано, че връчването на призовки, съобщения и книжа на обвиняем и на защитник в съдебната фаза може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, когато са посочили електронни адреси, а съгласието може да бъде оттеглено по всяко време, т. е. отново липсва задължително електронно призоваване и съобщаване. Няма отговор и на въпроса, след като един акт е създаден и обявен като електронен документ, а бъде връчен на страната на хартиен носител, защото тя не е длъжна да посочи електронен адрес, от кой момент следва да се приеме, че последната е получила документа, като е известно, че пропускането на някои срокове води до загубване на права.

В програмата е пренебрегната и разпоредба, според която за всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните, като съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Това право на страните отново е напълно "заличено" от процеса по силата на ЕИСС, тъй като за програмата не съществува съдебният протокол, който се изготвя в залата на хартиен носител, а и страните нямат задължение да се явят с електронен подпис в съдебно заседание. Същите проблеми възникват и при одобряване на споразумение от наказателния съд, с което се прекратява производството по делото.

При следване на задачите в ЕИСС по същество не може да се проведе и производство по определяне на срок при бавност, тъй като страната, която сезира съда, не е длъжна да извършва това процесуално действие чрез електронен документ, нито пък е предвидено как молбата ú да бъде разгледана от по-горния съд.

От ВКС поясняват, че в ЕИСС съществува опция за издаване на електронен изпълнителен лист, като изработилите я специалисти не са се съобразили с факта, че съобразно действащите процесуални права електронна система за съдебно изпълнение все още не съществува и изпълнителният лист трябва да бъде издаден на хартиен носител в единствен екземпляр.

Според върховните съдии няма и яснота по отношение на това как ВКС ще образува съответни дела и ще се произнася при вземане на решения от Пленума, по тълкувателните си дела, нито по дела, изискващи образуване на смесени състави със съдии от Върховния административен съд.

Буди недоумение и фактът, че дела, които не са започнали като електронни, внезапно ще се трансформират в електронни такива пред ВКС.

Има и съществено несъответствие на основни положения в системата с актуалната законова рамка. Липсва ясен алгоритъм за подписване на актове, по които има особено мнение, както и хипотеза, при която докладчикът е на особено мнение и на основание чл. 33, ал. 5 от НПК мотивите се изготвят от друг член на състава.

В становището се заявява, че всички опити от страна на съдии да посочат на ВСС проблемите и да потърсят помощ те да бъдат разрешени преди въвеждането в действие на системата са подминавани с обяснението, че системата в бъдеще щяла да бъде подобрена.

Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката и ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора, а не необосновано да оправдава изпълнителя за неизпълнението му с абсурдния аргумент че изработеното щяло да стане "полезно" след време, контрират върховните съдии обясненията на ВСС. /News.bg

Коментари