Среднощна стрелба по криминално проявен в София

Единният портал за електронно правосъдие тръгва до дни

Арестуваха майка, заподозряна в агресия към 3-месечното си бебе

Оставиха зад решетките двама от разбитата група за лихварство и рекет във Варна

21-годишен е заподозрян за убийството на двама съпрузи край Шумен

Обвинената в убийството на двете си деца Кристина Дунчева остава в ареста

Съд постанови рекордна гаранция от 2 млн. лв. на Атанас Бобоков

Задържаха мъж, заподозрян за двойното убийство в Шумен

Отново провалена процедура за избор на ръководител на Апелативната специализирана прокуратура

Апелативният съд потвърди ареста на баща, разследван за блудство с две от собствените си деца

На съд отиват две хлапета, ограбили казино във Врачанско

Двойно убийство в Шумен

Съдят велосипедист, спретнал гонка с униформени и ударил полицай

Българка ще бъде предадена на властите в Германия, където е разследвана за 3 престъпления

Маскирани обраха казино във Врачанско

Прокуратурата иска да се занижи стандарта за доказателствата, които внася в съда

14.10.2020 г. 14:09

Заместник-главният прокурор при Върховна касационна прокуратура Красимира Филипова и говорителят на главния прокурор Сийка Милева представиха експертни предложения във връзка с промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК). 

Промените вече са изпратени на Народното събрание, Министерството на правосъдието и Министерския съвет, от които зависи дали те да бъдат внесени за обсъждане и приети.

В основата на експертното предложение са намаляването на формализма в българския наказателен процес, разширяването на компетентността на военните съдилища и прокуратури, и използването на наличния ресурс на следователите.

„Многократно в ежедневната си работа, ние, прокурорите, сме определяли изискванията на НПК за форма и съдържание за прекалено завишени, както и стандарта на доказване у нас за ненужно висок. Поради това предложените от нас изменения, в случай че бъдат възприети, ще бъдат крачка напред към преодоляване на формализма и осигуряване на подходящия стандарт в съответствие с Конвенцията“, заяви заместник-главният прокурор при ВКП Красимира Филипова. Тя даде пример с формално нарушение при събирането на доказателствата, което довежда до изключването им при решаването на дело, без да се държи сметка за значението или важността им.

„Това значително усложнява доказването и често пъти води до невъзможност за постигане на осъдителни присъди, въпреки яснотата за престъплението и извършителя му. Така е, защото в повечето случаи доказателствата не могат да бъдат събрани повторно. В тази връзка предлагаме годността на доказателствата да се преценява във всеки конкретен случай като не се допускат доказателства, само когато са събрани при съществени нарушения на правилата или са налице съмнения в достоверността им“, допълни Филипова.

Според българския стандарт, за да се повдигне обвинение пред съда, е необходимо прокурорът да е убеден, че са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, което означава изключително висока степен на сигурност. Докато в останалите държави – членки на ЕС, никъде не се изисква такава категорична увереност. Сравнително – правният анализ илюстрира това. Заместник-главният прокурор при ВКП поясни, че във Франция, за да се повдигне обвинение, се изисква наличие на сериозни или съгласувани доказателства срещу лицето. В Германия се изисква само подозрение, но не и пълна доказаност. В Италия дори няма конкретна разпоредба в този смисъл в процесуалния им кодекс, а прокурорът действа автоматично, със задължение на повдигане на обвинение при наличието на доказателства.

„С предвидените предложения ще се промени изискването за убеденост и ще се премине към по – ниска степен на сигурност. Това значително ще облекчи процеса и ще се утвърди наистина централното място на съдебната фаза“, каза още прокурор Филипова.

Тя обясни, че в България сложността на обвинителните актове, които са с ненужна детайлност, описателност, повтаряемост, понякога стигат до стотици страници, но такива са изискванията към настоящия момент. В противен случай се стига до връщане на делата обратно на прокуратурата с твърдения за процесуални нарушения.

„Сами разбирате, че при това положение процесът се развива тромаво и ние изпитваме затруднения при описването на детайлите, които не са необходими никому. В крайна сметка обвинителните актове трябва да бъдат по-опростени и в тях да се съдържат само данни за самоличността на обвиняемия, за времето и мястото на извършеното престъпление и правната му квалификация, без анализ на доказателствата и допълнителна аргументация. Международният стандарт изисква обвиняемото лице да бъде информирано в подробности само за характера и причините за обвинението срещу него“, каза пред журналисти заместник-главния прокурор.  Тя отново даде пример с Франция, където не във всички случаи се изисква изобщо изготвяне на обвинителен акт, за да се постави началото на съдебно производство, а само при тежките престъпления, като в него се включва само представяне на фактите и правната им квалификация, както и естествено самоличността на обвиняемия. Практиката в  Германия също била подобна - значително опростени обвинителните актове, в които няма  изискване за посочване на начина на извършване на престъплението, а само за времето и мястото, за разлика от българския НПК.

„В италианския НПК няма изрични изисквания за съдържанието на обвинителния акт, а само за изясняване в ясна и точна форма на факта на извършване на деянието.  Другото, което сме предвидили, е подобрения в института на очевидната фактическа грешка в обвинителния акт, като се даде възможност за отстраняване на такива грешки в самото разпоредително заседание, без допълнителна писмена процедура“, завърши прокурор Филипова.

Коментари