Съдът отмени решението, с което ОИК отказа да прекрати пълномощията на кмета на Благоевград

Делото "Хитрино" завърши с ефективни присъди за двамата локомотивни машинисти

КПКОНПИ иска отнемане на имущество на Арабаджиеви за близо 380 млн. лв.

Апелативната прокуратура във Варна взе на специален надзор производството за 25-те контейнера с бокл

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта

Прокуратурата в Габрово разледва смърт на жена, вследствие на лекарска небрежност

Маскирани обраха бензиностанция в София

Задържаха 23-годишен грузинец за въоръжен грабеж

Окръжният съд в Шумен обявява присъди по делото „Хитрино“

Главният прокурор с двама нови заместници

Пиян шофьор без книжка удари двама пешеходци в Шумен

И българската прокуратура ще разследва смъртта на Тоско Бозаджийски

Предаде се заподозрян за убийство във Видин

Оставиха в ареста мъжа, убил съпругата си в Кюстендил

ДЕЛОТО "ХИТРИНО": Поискаха по 20 г. затвор за машинистите на влака

Откраднаха самоличността на мъж в интернет, престъпление ли е това?

14.1.2020 г. 16:30

Това е случай, който може да се случи на всеки от нас, които имаме снимки в интернет, но стои извън нормативните актове.

Сега става дума за Сашо. Утре може да е Петър от София, Олга от Варна, Божидар от Кърджали, Пламен от Ловеч, Веселка от Видин или всеки един от нас, който по някакъв повод е бил сниман някъде, а тази снимка е публикувана в интернет. Къде другаде, при положение, че вече сме 2020 година.

Още по-опасно е за тези, които вече имат създаден профил във Фейсбук или Instagram.

Преди близо три години 27-годишният Александър Димитров от Русе случайно, от познати разбира, че има профил в сайт за запознанство на възрастни, а в последствие и в Instagram.

Името е друго, но снимките - на Сашо

“Видях профил с това потребителско име, с моите снимки. Успях да разбия паролата, тя беше същата като потребителското име. Влязох вътре и видях как човекът предлага интимни услуги, иска голи снимки от жени и т.н. Това се е случило още преди няколко години и продължава и до ден днешен. Този човек явно е маниак. Не е имал да си връща нещо, защото това се случва в продължение на 3-4 години. Аз не знам кой е и не мога и да разбера“, разказва потърпевшия Сашо.

Всичко това би било почти безобидно или по-скоро само притеснително, ако не бяха реакциите на живи хора, пострадали от образа на Сашо - от онзи, който му е взел образа и им пише с неприлични предложения от негово име.

Просто този, а кой знае, може и да е тази, който/която използва снимките му, предпочита да общува само с жени от Русе. Така, разпознат дори на обществено място, Сашо е подложен на коментари, заплахи и дори скандали.

“Тогава подадох първата жалба до прокуратурата. Написах собственоръчно жалба. След това бях повикан в полицията, с полицаи от ГДБОП оформихме жалба, която отиде пак в прокуратурата и решението беше – отказ от по-нататъшно разследване“, разказва още той.

Прокуратурата отказва да помогне на Александър, тъй като не вижда някакво престъпление в тази история. Даже пише, че като пълнолетно лице може да се оправя сам и да си търси правата. Къде и как - не уточнява. И Сашо опитал.

Тъй като атаките от страна на случайни дами или техните партньори към невинния Александър продължили, той потърсил адвокат и написал втора жалба до прокуратурата.

Вярно е, че всеки компютърен спец може да намери всичко в мрежата и този спор да приключи с кратък юмручен бой, но Сашо продължавал наивно да вярва, че по законен ред може да защити личната си свобода. Ами не може. Вторият отказ е подписан лично от административния ръководител на Районна прокуратура - Русе Яна Илиева.

Самата прокурорка Илиева коментира, че колкото и да съчувства на Александър, тя няма начин с инструментите на закона да му помогне в издирването на този, който му е откраднал образа.

Да се чуди човек защо ги въведоха личните данни, декларациите, GDPR-а...

Какво престъпление е открадването на снимка

“Ако го правиш в социалните мрежи, нямаш престъпление. Може да се разследва измама, но за измамата ти трябва имуществена вреда, а тук всъщност няма такава. Законодателят малко ни връзва ръцете с това ограничение в Закона за електронните съобщения“, обяснява още Яна Илиева.

Сега за ограничението - значи по закон трябва да има съмнения за тежко престъпление от типа на тероризъм или нещо също толкова сериозно, за да разрешат на доставчика на мрежа да разкрие кой стои зад компютъра или телефона.

Тъй като дори разбиването на електронна поща и изнудването за пари е леко престъпление и пак се връщаме в начална позиция, че не може да се разкрие източникът, то какво остава за неприятностите на Сашо с откраднатите снимки и фалшивия профил 

А държавата никому не е длъжна - ние обикновено сме й длъжни. Длъжни сме на всичките 240 законотворци да им плащаме заплатите, съветниците, консултантите, дори интернета, за да могат през профилите си да ни съобщават колко велики дела са сътворили. Докато те са на розовото си облаче, случаите с измами в интернет стават все повече и повече с всяка изминала година.

И докато законите ни изостават от световното развитие, е добре да се знае, че този, който днес само пише на жени, утре може да се срещне с някоя от тях. Дали тази среща няма да е поредният акт на изнасилване, трафик през граница или обикновено убийство един Господ знае.

Сега засегнати са само Сашо и приятелката му Мики, която също страда от закани и разправии. Цялата държавна машина обаче нехае.

Основната идея на този разказ не е да демонизира социалните медии - те са част от живота ни така или иначе, а да покаже колко неадекватно е българското законодателство въпреки високия потенциал на законотворците, техните съветници, комисии, консултанти, експерти и сътрудници от Института за сътрудници. Изтрихте ли си вече профилите?

Ася Пенчева, кореспондент на БНР в Русе

Коментари