По-малко от месец преди официалното въвеждане на еврото Народното събрание отхвърли предложението на президента Румен Радев за национален референдум по темата. С 81 гласа „за“, 135 „против“ и 3 „въздържал се“ парламентът спря допитването с въпрос:
„Съгласни ли сте България да въведе европейската валута „евро“ през 2026 г.?“
След гласуването председателят на Народното събрание Рая Назарян съобщи, че решението ще бъде обнародвано в „Държавен вестник“. Представител на президентската институция не се появи в пленарната зала, за да защити мотивите на държавния глава.
Кой подкрепи и кой отхвърли допитването
Поименните резултати очертаха ясна политическа граница. Срещу провеждането на референдума гласуваха парламентарните групи на ГЕРБ, ПП–ДБ, ДПС–„Ново начало“ и БСП, както и един депутат от Алианса за права и свободи.
„За“ допитването застанаха „Възраждане“, „Има такъв народ“, част от депутатите на АПС, както и представители на формациите МЕЧ и „Величие“.
По един народен представител от ГЕРБ, ПП–ДБ и БСП се въздържа.
По време на дебата депутатите от „Възраждане“ разпънаха транспарант „Референдум за лева! Не на еврото“, за което получиха забележка от председателя, тъй като подобни лозунги са забранени в пленарната зала. В спора се включи и Манол Пейков от ПП–ДБ, като разправията стигна до сравнения между лева, еврото и рублата.
Как се стигна дотук
Президентът Радев внесе предложението си за референдум през май тази година, малко преди европейските институции окончателно да оценят готовността на България за еврозоната. Веднага след това тогавашната председателка на парламента Наталия Киселова върна искането като „недопустимо“, с аргумент, че въпросът за еврото вече е уреден в международни договори – още с договора за членство на България в ЕС.
Радев оспори отказа и сезира Конституционния съд. През ноември КС постанови, че председателят на парламента не е имал право еднолично да блокира искането и така отвори път за днешното гласуване. Искането беше включено в дневния ред по настояване на „Възраждане“, но без присъствие на представител на президентството, който да изложи мотивите.
В мотивите си държавният глава настоява, че въвеждането на еврото „трябва да стане с убедителен национален консенсус“, а референдумът би имал „оздравителен ефект“ за демокрацията, защото ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“.
Еврото идва от 1 януари – какво означава това
Докато спорът за референдума приключи, графикът за въвеждане на еврото остава непроменен. С решение на Съвета на ЕС и Европейската централна банка България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., при фиксиран курс 1 евро = 1,95583 лв.
Според информация на БНБ всички кредити и депозити в левове автоматично ще бъдат преизчислени в евро по този курс, без допълнителни такси за гражданите. Правилата за закръгляване и защита на потребителите са разписани в специалния закон за въвеждане на еврото.
В същото време социологически проучвания и международни агенции отчитат сериозно разделение в обществото – близо половината българи изразяват притеснения, най-вече от покачване на цените и загуба на контрол върху националната валута.
Отхвърленият днес референдум няма да промени поетите вече ангажименти към ЕС, но политическият спор около еврото очевидно тепърва ще продължи – и в парламента, и на улицата.