Конституционният съд (КС) излезе с тълкувателно решение, което ограничава ролята на председателя на Народното събрание при националните референдуми. С 11 гласа „за“ и едно особено мнение съдът постанови, че председателят на парламента няма правомощие да преценява законовите изисквания за допустимост на референдум и да отклонява предложения, когато те идват от субект, овластен със закон. Това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание по чл. 84, т. 5 от Конституцията.
Решението е взето на 18 ноември 2025 г. по конституционно дело № 8/2025 с докладчик съдия Красимир Влахов. Участвали са 12 конституционни съдии, като особено мнение е подписал съдия Борислав Белазелков, а съдии Атанас Семов и Соня Янкулова са изложили отделни становища.
Какво всъщност казва Конституционният съд
В диспозитива КС приема, че:
„Председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание.“
В мотивите съдът припомня, че народът е единственият източник на държавната власт, която се упражнява непосредствено или чрез органите, предвидени в Конституцията. Оттук следва, че нито един народен представител, включително председателят на НС, не може еднолично да решава въпроси, които основният закон изрично е предоставил на колективния орган – парламента. Това важи и за правомощието да се взема решение за произвеждане на национален референдум.
КС подчертава още нещо важно за баланса на властите: актовете на Народното събрание подлежат на конституционен контрол, докато едноличните актове на председателя на НС са извън този контрол. Ако председателят може еднолично да „прегражда“ правомощие на парламента, това на практика заобикаля възможността КС да провери съответствието с Конституцията и рискува да „лиши от съдържание нейното върховенство“.
Спорът Радев – Киселова за референдума за еврото
Решението на КС идва по искане на президента Румен Радев. На 9 май 2025 г. той предложи да се проведе национален референдум с въпрос:
„Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“
Предложението беше внесено в Народното събрание, но изобщо не стигна до гласуване. На 13 май председателят на парламента Наталия Киселова издаде разпореждане, с което върна инициативата на президента като недопустима. Това на практика блокира процедурата, без да има решение на пленарна зала.
На 23 май Радев сезира Конституционния съд – с искане едновременно да се тълкува Конституцията и да се обяви за нищожно разпореждането на председателя на парламента. През юни КС прие да разгледа само тълкувателната част – дали председателят на НС изобщо има такава компетентност – и отказа да се произнесе по валидността на конкретния акт на Киселова, тъй като няма правомощия да контролира актове на председателя на НС.
С днешното решение съдът дава отговор на този допуснат въпрос – председателят няма такова право. Но тъй като КС не е обявил нищожността на самото разпореждане, практическият ефект зависи от следващите ходове на президента:
- да поиска Народното събрание изрично да се произнесе по вече внесеното предложение;
- да внесе ново предложение за референдум;
- или да не предприеме нищо.
Връзката с дебата за референдумите и еврото
Решението идва по конкретен повод – референдума за еврото – но ефектът му е по-широк и засяга всички възможни национални референдуми: инициативи на президента, на една пета от народните представители, на Министерския съвет или на гражданска подписка.
КС напомня, че само парламентът може да прецени:
- дали въпросът е допустим по закон;
- дали попада в неговата собствена компетентност;
- дали спазва ограниченията, които Конституцията поставя пред референдумите.
В същото време съдът не променя предишната си линия относно еврото. Още през февруари 2024 г. КС прие, че референдум, който по същество засяга поетите с Договора за присъединяване към ЕС задължения за влизане в еврозоната – включително чрез отлагане или промяна на датата – е конституционно недопустим, защото би пренаписал международно поетите ангажименти на държавата.
Така днешното решение не отваря автоматично вратата за референдум за еврото, но уточнява кой има последната дума дали такова предложение е допустимо – целият парламент, а не неговият председател.
Председателят на НС – „пръв между равни“, не „мини-парламент“
Решението на КС стъпва и върху утвърдена конституционна теория и по-ранна съдебна практика. В свое становище по делото проф. Емилия Друмева подчертава, че председателят на Народното събрание е „орган на парламента, а не самостоятелен държавен орган“ и е „пръв между равни“ (primus inter pares) сред 240-те депутати.
Тя отбелязва, че правомощията на председателя са производни от тези на парламента – организационни, представителни, свързани с водене на заседания и с вътрешната дейност на НС – но не му позволяват да го замества, когато става дума за изрично конституционно правомощие, каквото е решението за национален референдум.
Конституционният съд на практика възприема същата логика:
- председателят може да организира регистъра на инициативите за референдум и да дава указания за отстраняване на формални нередовности;
- но не може еднолично да решава дали дадено предложение да стигне до пленарна зала.
„Да се приеме обратното… би означавало да се легализира едно противоконституционно препятстване на възможността парламентът автономно да реши въпрос от неговата собствена конституционна компетентност“, пише в мотивите на съда.
Какво следва оттук нататък
Решението на КС е задължително за всички органи и действа занапред – то трябва да бъде отразено както в практиката на парламента, така и при бъдещи спорове за референдуми.
Най-прекият политически въпрос е дали президентът Радев ще използва новото тълкуване, за да настоява отново парламентът да разгледа предложението му за допитване за еврото – или ще предпочете да не отваря този фронт месец и половина преди планираното въвеждане на общата валута.
Отвъд конкретния казус, решението затваря възможността председателят на НС да „заглушава“ неудобни инициативи, без те изобщо да стигнат до гласуване – и връща отговорността там, където Конституцията я е поставила: в пленарната зала.