Приемането на държавния бюджет е „един от ключовите моменти“, през които България трябва да премине, за да гарантира устойчивостта на демократичните тенденции и стабилността на държавата. Това заяви премиерът Росен Желязков на конференцията „Крепост на свободата: диалог за отбрана и демокрация“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Той допълни, че кабинетът ще убеди парламента да одобри първия бюджет в евро.
По думите му 1 януари 2026 г. е „решителна крачка“ към завършване на европейската интеграция. Желязков подчерта, че Европа трябва да разглежда защитата на демокрацията като отбранителна политика, основана не само на ценности, но и на технологичен капацитет и институционална устойчивост. България като държава от източния фланг на НАТО има отговорността да превърне Черно море от разделителна линия в зона на сигурност и сътрудничество, каза още той.
Премиерът акцентира, че образованието и демографската политика са дългосрочните инвестиции, които ще определят устойчивостта на страната: „Следващото поколение ще защитава демокрацията не само с идеи, но и с технологична компетентност.“
Евро, бюджет и график
Желязков от седмица поддържа тезата, че еврото е „стратегически избор“, който носи по-ниски транзакционни разходи и по-висока финансова стабилност. Според правителството преминаването към общата валута е историческа стъпка, която трябва да бъде съчетана с „рационални политики“.
Въпреки заявената политическа воля, проектобюджетът за 2026 г. към този момент все още очаква внасяне в Народното събрание; премиерът посочи, че процедурата не е блокирана и очаква това да се случи тази седмица.
Отделно, в международен план кабинетът свързва приемането на еврото с по-висок инвеститорски интерес и ускорен растеж – позиция, която премиерът изразява последователно още от юни.
Ролята на ЦИД и фокусът „отбрана–демокрация“
Домакинът на форума – ЦИД – подчерта връзката между сигурността и демократичното управление. Председателят Огнян Шентов заяви, че „повече не можем да отделяме отбраната от демокрацията“, очертавайки нуждата от институционална устойчивост срещу хибридни заплахи.