„Демократична България“ отново поиска проектобюджетът да бъде оттеглен и пренаписан, за да се избегне „румънски или гръцки сценарий“. Мартин Димитров очерта пакет от искания: незабавно отпадане на предвидените 5 млрд. лв. допълнителен дълг извън финансирането на дефицита; без увеличение на данъка върху дивидентите от 5% на 10%; без повишаване на осигуровките, а по-скоро подобряване на събираемостта; и по-малко увеличение на максималния осигурителен доход. Според него сегашният дизайн на бюджета „лъже“ за липса на данъчни промени и ще тласне икономиката към дългова спирала.
Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев свърза дебата за бюджета с санкциите „Магнитски“ и опита на Бойко Борисов да „официализира“ партньорство с Делян Пеевски. Той припомни, че британското посолство опроверга твърденията за договорки за сваляне на санкциите, подчертавайки, че те остават в сила. Контекстът е важен: самият Борисов публично каза, че е водил разговори с британски представители по темата, а отговорът от Лондон бе категоричен относно режима.
„Демократична България“ критикува остро и номинацията на Деньо Денев за председател на ДАНС, определяйки я като опит за консолидиране на влиянието на Пеевски върху сектора за сигурност. Номинацията вече е внесена в парламента след промени, които прехвърлиха избора от президента към Народното събрание, след като по-рано Румен Радев отказа да подпише назначението.
Формацията анонсира, че ще внесе проект за временна парламентарна комисия, която да проучи влиянието и бизнеса на Делян Пеевски. Инициативата идва на фона на ескалиращ политически спор около антикорупционната архитектура и сигналите за пренареждане в службите. (Заб.: В последните дни парламентът обсъжда и други комисии по чувствителни теми — тенденция, която превръща разследващите органи в арена на партийни сблъсъци.)
Какво е заложено на карта
- Фискална рамка и данъчна политика. Исканията на ДБ прицелват три спорни точки: 5 млрд. лв. „буфер/касичка“ през държавни дружества, удвояването на данъка върху дивидентите и по-високата осигурителна тежест. Тези мерки са представяни от правителството като нужни за устойчив дефицит и по-високи доходи, но опозицията ги вижда като натиск върху бизнеса и средната класа.
- Върховенство на правото и санкционен риск. Сблъсъкът около „Магнитски“ и Пеевски носи репутационни последствия — външнополитическият сигнал от Лондон редуцира пространство за вътрешнополитически „разводнявания“ на темата.
- Сектор „Сигурност“. Номинацията на Денев и промените в модела на назначаване на шефа на ДАНС подхранват спора за политически контрол върху службите.
Правителството търси път към приемане на бюджет 2026 с дефицит в рамките на 3%, докато част от опозицията настоява за рестарт на текста. Изходът минава през прецизиране на данъчните и осигурителните параметри и повече яснота за ролята на „буферите“ в държавните финанси — иначе рискът е бюджетът да се превърне в още един заложник на по-широката битка за влияние и санкционна хигиена.